Направо към съдържанието

Железен(II) оксид

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Версията за печат вече не се поддържа и може да има грешки при изобразяване. Моля, актуализирайте отметките на браузъра си и вместо това използвайте функцията за печат на браузъра по подразбиране.

Железният оксид (или железен (II) оксид) е неорганично съединение на желязото с кислорода, в което желязото е във втора степен на окисление. Формулата му е FeO. Минералната му форма е известна и като вюстит. Един от няколкото железни оксида, той представлява черен прах, който понякога бива бъркан с ръждата, която се състои от хидратиран железен (III) оксид. Железният оксид се отнася също до семейство на свързани нестехиометрични съединения, които обикновено са с недостиг на желязо, със състави, вариращи от Fe0,84O до Fe0,95O.[1]

Получаване

FeO може да се получи чрез термично разлагане на железен оксалат.

FeC2O4 → FeO + CO2 + CO

Процедурата се провежда в инертна атмосфера, за да се избегне окисляването до дижелезен триоксид. Подобна процедура може да се използва и за синтеза на манганов оксид и калаен оксид.[2][3]

Стехиометричният FeO може да бъде получен чрез нагряване на Fe0,95O с метално желязо при 770 °С и налягане 36 kbar.[4]

Реакции

FeO е термодинамично нестабилен под 575 °C, с тенденция към диспропорциониране до желязо и Fe3O4.[1]

4FeO → Fe + Fe3O4

Структура

Железният оксид приема кубичната структура на готварската сол, където атомите на желязото са октаедрално координирани от кислородните атоми и кислородните атоми октадедрално координирани от железни атоми. Нестехиометрията се дължи на лекотата на окисляване на FeII до FeIII, което замества една малка част от FeII с две трети от техния брой FeIII, които заемат тетраедрични позиции в плътноопакованата оксидна решетка.[4]

Под 200 K има незначителна промяна в структурата, като симетрията се променя до ромбоедрична и пробите стават антиферромагнитни.[4]

Наличие в природата

Железният оксид съставлява приблизително 9% от земната мантия. В рамките на мантията той може да бъде електропроводим, което е възможно обяснение за смущенията в ротацията на Земята, които не се отчитат от приетите модели на свойствата на мантията.[5]

Оцветяване с железен хидроксид – Fe(OH)3, причинено от окисляването на разтворено желязо II и последващото му утаяване, Пърт, Западна Австралия

Желязото, разтворено в подпочвените води, е под форма на редуцирано желязо II. Ако тази подземна вода влезе в контакт с кислород на повърхността, например в естествени извори, желязо II се окислява до желязо III и образува неразтворими хидроксиди във водата.[6]

Приложение

Железният оксид се използва като пигмент. Той е одобрен от Агенцията за контрол на храните и лекарствата на САЩ за използване в козметиката. Използва в някои мастила при татуировките. Може да се използва и като препарат за отстраняване на фосфати от домашни аквариуми.

Източници

  1. а б Greenwood, Norman N.; Earnshaw, Alan (1997). Chemistry of the Elements (2nd ed.).
  2. H. Lux „Iron (II) Oxide“ in Handbook of Preparative Inorganic Chemistry, 2nd Ed. Edited by G. Brauer, Academic Press, 1963, NY. Vol. 1. p. 1497.
  3. Practical Chemistry for Advanced Students, Arthur Sutcliffe, 1930 (1949 Ed.), John Murray – London
  4. а б в Wells A.F. (1984) Structural Inorganic Chemistry 5th edition Oxford University Press ISBN 0-19-855370-6
  5. Science Jan 2012
  6. lenntech.com

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Iron(II) oxide в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​