Железен(II) оксид
| Железен оксид | |
_oxide.jpg) | |
| Имена | |
|---|---|
| По IUPAC | Железен(II) оксид |
| Други | Вюстит |
| Свойства | |
| Формула | FeO |
| Моларна маса | 71,844 g/mol |
| Външен вид | черни кристали |
| Плътност | 5,745 g/cm³ |
| Точка на топене | 1377 °C (1650 K) |
| Точка на кипене | 3414 °C (3687 K) |
| Магнитна възприемчивост | +7200×10−6 cm3/mol |
| Показател на пречупване | 2,23 |
| Опасности | |
| Основни опасности | пирофорно вещество |
| NFPA 704 |  3
0
2
|
| Точка на самозапалване | варираща |
| Сродни съединения | |
| Сродни аниони | железен флуорид, железен сулфид, железен селенид, железен телурид |
| Сродни катиони | манганов оксид, кобалтов оксид |
| Други | железен(III) оксид, железен(II,III) оксид |
| Идентификатори | |
| CAS номер | 1345-25-1 |
| PubChem | 14945 |
| ChemSpider | 14237 |
| ChEBI | CHEBI:50820 |
| SMILES | [Fe]=O |
| InChI | 1S/Fe.O 1/Fe.O/rFeO/c1-2 |
| InChI ключ | UQSXHKLRYXJYBZ-UHFFFAOYSA-N UQSXHKLRYXJYBZ-WPTVXXAFAB |
| UNII | G7036X8B5H |
| Gmelin | 13590 |
| Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
Железният оксид (или железен (II) оксид) е неорганично съединение на желязото с кислорода, в което желязото е във втора степен на окисление. Формулата му е FeO. Минералната му форма е известна и като вюстит. Един от няколкото железни оксида, той представлява черен прах, който понякога бива бъркан с ръждата, която се състои от хидратиран железен (III) оксид. Железният оксид се отнася също до семейство на свързани нестехиометрични съединения, които обикновено са с недостиг на желязо, със състави, вариращи от Fe0,84O до Fe0,95O.[1]
Получаване
[редактиране | редактиране на кода]FeO може да се получи чрез термично разлагане на железен оксалат.
- FeC2O4 → FeO + CO2 + CO
Процедурата се провежда в инертна атмосфера, за да се избегне окисляването до дижелезен триоксид. Подобна процедура може да се използва и за синтеза на манганов оксид и калаен оксид.[2][3]
Стехиометричният FeO може да бъде получен чрез нагряване на Fe0,95O с метално желязо при 770 °С и налягане 36 kbar.[4]
Реакции
[редактиране | редактиране на кода]FeO е термодинамично нестабилен под 575 °C, с тенденция към диспропорциониране до желязо и Fe3O4.[1]
- 4FeO → Fe + Fe3O4
Структура
[редактиране | редактиране на кода]Железният оксид приема кубичната структура на готварската сол, където атомите на желязото са октаедрално координирани от кислородните атоми и кислородните атоми октадедрално координирани от железни атоми. Нестехиометрията се дължи на лекотата на окисляване на FeII до FeIII, което замества една малка част от FeII с две трети от техния брой FeIII, които заемат тетраедрични позиции в плътноопакованата оксидна решетка.[4]
Под 200 K има незначителна промяна в структурата, като симетрията се променя до ромбоедрична и пробите стават антиферромагнитни.[4]
Наличие в природата
[редактиране | редактиране на кода]Железният оксид съставлява приблизително 9% от земната мантия. В рамките на мантията той може да бъде електропроводим, което е възможно обяснение за смущенията в ротацията на Земята, които не се отчитат от приетите модели на свойствата на мантията.[5]
Желязото, разтворено в подпочвените води, е под форма на редуцирано желязо II. Ако тази подземна вода влезе в контакт с кислород на повърхността, например в естествени извори, желязо II се окислява до желязо III и образува неразтворими хидроксиди във водата.[6]
Приложение
[редактиране | редактиране на кода]Железният оксид се използва като пигмент. Той е одобрен от Агенцията за контрол на храните и лекарствата на САЩ за използване в козметиката. Използва в някои мастила при татуировките. Може да се използва и като препарат за отстраняване на фосфати от домашни аквариуми.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Greenwood, Norman N.; Earnshaw, Alan (1997). Chemistry of the Elements (2nd ed.).
- ↑ H. Lux „Iron (II) Oxide“ in Handbook of Preparative Inorganic Chemistry, 2nd Ed. Edited by G. Brauer, Academic Press, 1963, NY. Vol. 1. p. 1497.
- ↑ Practical Chemistry for Advanced Students, Arthur Sutcliffe, 1930 (1949 Ed.), John Murray – London
- ↑ а б в Wells A.F. (1984) Structural Inorganic Chemistry 5th edition Oxford University Press ISBN 0-19-855370-6
- ↑ Science Jan 2012
- ↑ lenntech.com
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Wustite Mineral Data, webmineral.com.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Iron(II) oxide в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |