Направо към съдържанието

Александър Каракачанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александър Каракачанов
български политик
Роден

Учил вСофийски университет
Политика
ПартияЗелена партия
кмет на София
17 октомври 1990 – 20 октомври 1991
Народен представител в:
VII ВНС   XXXVIII НС   
Подпис

Александър Панайотов Каракачанов е български политик от Зелената партия. Той е кмет на София през 1990 – 1991 година.

Александър Каракачанов е роден на 11 септември 1960 г. в София в семейството на Панайот Каракачанов, комунистически функционер, партизанин и генерал, който до 1959 година заема висши постове в Министерството на вътрешните работи и Българската народна армия. Завършва средно образование в Москва и философия в Софийския университет.

Между 1985 и 1988 г. е аспирант по Програмата за изучаване на човешкия мозък, а впоследствие и научен сътрудник. Докторската му дисертация е на тема „Интегративен подход към човека като био-психо-социално същество (диалектика на биологично, социално и психично)“.[1] Работи в Института по философия към Българската академия на науките, а след това в Националния център за изучаване на общественото мнение.[2]

Политическа кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Още при комунистическия режим Александър Каракачанов е избиран за член на Столичния народен съвет.[3] По това време се включва активно във формиращите се опозиционни на режима групи – съучредител е на Комитета за защита на Русе,[4] един от основателите на Клуба за гласност и преустройство, учредител и секретар на „Екогласност“, създадена в неговия апартамент на 11 април 1989 г.[5]

На 28 декември 1989 година по инициатива на Каракачанов е основана Зелената партия, която става част от основното обединение на опозицията – Съюза на демократичните сили (СДС), а той става член на ръководството на СДС.[6][7] Участва в кръглата маса (3 януари – 15 май 1990) и е избран за депутат от СДС в Седмото велико народно събрание.[3]

След като последният комунистически кмет на София Стефан Нинов е принуден да се оттегли през юли 1990 година под натиска на СДС, на 17 октомври 1990 година за председател на Столичния народен съвет е избран Александър Каракачанов, който заема този пост до провеждането на първите местни избори след падането на режима през октомври 1991 година.[3] В същото време той остава народен представител и подписва Конституцията от 1991 г.[8][1]

Каракачанов ръководи Столичната община в разгара на финансовата криза от края на комунистическия режим и месеци след фалита на България по нейния външен дълг, когато общината е принудена да въведе купонна система за разпределение на основни продукти.[3] Предприети са стъпки за декомунизация, като на редица софийски улици, булеварди и площади се възвръщат предишните или се дават нови имена.[3][9][10] Общината провежда първите открити търгове за продажба на недвижима собственост.[1][5]

Съосновател на СДС-Либерали, с които губи изборите през 1991 г.[1][5] През 1993 г. завършва макроикономика в УНСС.[2][4] Женен, с две деца.[8]

Представител в XXXVIII народно събрание (1997 – 2001 г.) от листата на Зелената партия в Коалиция ОНС.[4] Съпредседател на ОНС.[8][1][5] Член на Комисията по икономическа политика, член на Комисията по опазване на околната среда.[1][5]

Преподавател в Софийския университет и доцент в УниБИТ.

Каракачанов остава председател на Зелената партия до 2009 година, след което е неин секретар и говорител.[6]

Автор на монографията „Човек и съзнание“ (2011 г.) Научните му интереси са в областта на социологически, политологически и икономически проблеми на прехода; устойчиво социално и икономическо развитие; методология, практика и анализ на социологическите проучвания; методология на психологията и когнитивната наука; философия на съзнанието.[2]

  1. а б в г д е Биография на Ал. Каракачанов в Personi.dir.bg, архив на оригинала от 3 ноември 2013, https://web.archive.org/web/20131103130605/http://personi.dir.bg/person.php?id=121&view=bio, посетен на 2 ноември 2013 
  2. а б в Каракачанов, А. Човек и съзнание. – София: Сиела, 2011 г.[неработеща препратка]
  3. а б в г д Ангелов, Борис. Кметовете на София. София, Екопрограма, 2015. с. 143-144.
  4. а б в Александър Каракачанов: Нов мандат на Софиянски ще съсипе София. // Тема, бр. 37 (101), 15 – 21.09.2003.
  5. а б в г д Биография на сайта Omda.bg
  6. а б Уебсайт на Зелената партия // Архивиран от оригинала на 2013-11-06. Посетен на 2013-11-02.
  7. Списък на членовете на Координационния съвет на СДС. Вестник „Демокрация“, 27 април 1990.
  8. а б в Александър Каракачанов пред в-к „Дума“, бр. 120, 30.05.2011. // Архивиран от оригинала на 2013-11-06. Посетен на 2013-11-02.
  9. Биография на www.sofiaculture.bg
  10. Lyubomir Ivanov. 1991 Sofia street naming proposal. Sofia Place-names Commission, януари 1991