Никола Бронзов
| Никола Бронзов | |
| български политик | |
| Роден |
25 ноември 1896 г.
|
|---|---|
| Починал | 1952 г.
|
| Политика | |
| Партия | Националлиберална партия |
Никола Илиев Бронзов е български адвокат, журналист и политик от Националлибералната партия. Обвинител в Шести върховен състав на т.нар. Народен съд (1944 – 1945), кмет на София (март – октомври 1945), адвокат на Никола Петков (1947), лагерист в „Белене”.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Никола Бронзов е роден на 25 ноември 1896 година. През 1923 година се включва в основаната от Никола Генадиев партия „Народно единство“, а след убийството на Генадиев обвинява за него националлибералите на Боян Смилов. През 1925 година „Народно единство“ се влива в Националлибералната партия.
По време на Втората световна война Бронзов се присъединява към доминирания от комунистите Отечествен фронт (ОФ).
След Деветосептемврийския преврат от 1944 година е обвинител в Шести върховен състав на т.нар. Народен съд (1944 – 1945).[1] Това е първият и най-масов процес срещу интелектуалците, който показва, че болшевишката власт няма да допуска свобода на мисълта, словото и печата.[2]
Назначен е от правителството на ОФ за кмет на София, като представител на БЗНС, и е на този пост от 22 март до 29 октомври 1945 година.[3][4][5] По-късно преминава в опозиция и през 1947 година е един от защитниците на земеделския водач Никола Петков по време на политическия процес срещу него, довел до екзекуцията му.[6][3]
По-късно е интерниран в лагера „Белене“.[7] Според информация на бившия лагерист Куни Кунев Никола Бронзов почива там.[3]
Никола Бронзов умира през 1952 година.[8]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Народният съд 1944 – 1945. VI състав на Народния съд // narodensud.archives.bg.
- ↑ Интелектуалците, репресирани от Народния съд // fakel.bg.
- ↑ а б в Никола Бронзов // pametbg.com.
- ↑ Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 300.
- ↑ Софийска област // omda.bg.
- ↑ Никола Бронзов – кмет на София
- ↑ Чернокожева, Росица. Реквием за България // desebg.com. 19 май 2019.
- ↑ София помни // sofiapomni.com.
| |||||||||||||
|
