Андреа дел Кастаньо

Андреа дел Кастаньо
Andrea del Castagno
	Андреа дел Кастаньо Andrea del Castagno
италиански художник
Роден	Андреа ди Бартолоди Барджила около 1420 г. Сан Годенцо, Италия
Починал	19 август 1457 г. (37 г.) Флоренция, Флорентинска република
Кариера в изкуството
Жанр	Ренесанс
Академия	Флорентинска школа
Учители	Доменико Венециано
Направление	фреска, живопис
Повлиян	Доменико Венециано
	Андреа дел Кастаньо в Общомедия

Андреа дел Кастаньо (на италиански: Andrea del Castagno, остар. Andrea dal Castagno) е италиански ренесансов художник от Флорентинската школа

Биография

Роден е през 1423 г. в село Кастаньо д'Андреа. Рожденото му име е Андреа ди Бартолоди Барджила (Andrea di Bartolodi Bargilla). Когато е едва 8-годишен, домът му изгаря при пожар, в който загива неговия баща. Възможно е, неволен виновник за този пожар да е бил самият Андреа, тъй като впоследствие в една от своите творби той изобразява себе си в образа на Свети Юлиан Гостопреимни, разкайващ се за отцеубийство.

Творби

Първите значими работи на художника са „Тайната вечеря“ в трапезарията на манастира Сант'Аполониа и три сцени от „Страстите Христови“ (понастоящем в музея Кастаньо, Флоренция).

„Тайната вечеря“. 1447 г.
фреска от манастира Сант'Аполониа, Флоренция
Фреска във Флорентинската катедрала

Портрети на „Знаменити мъже и жени“

През 1450 г. във Вила Кардучи създава серия от портрети на „Знаменити мъже и жени“ (понастоящем в музея Кастаньо, Флоренция), включваща трима флорентински военачалници, три жени и трима поети.

През 1451 г. довършва фреските в Сант Егидио във Флоренция, започнати от Доменико Венециано.

Портрети на Андреа в позиция 3/4

В средата на XV век, флорентинският профилен портрет предприема първи опити да премине в три-четвърти позиция. Този прийом е подсказан от нидерландските портрети, а така и от развитието на флорентинския скулптурен портрет. Първите образци на новия тип композиция са реплики на портрети от монументалната живопис или подражават на тях.^[1]

(Андреа дел Кастаньо?). Два портрета на членове от фамилия Медичи. Цюрих
Мъжки портрет, Вашингтон

Смърт

Умира от треска на 19 август 1457 г. във Флоренция.

Вазари за Андреа

В „Жизнеописанията на художниците“ Джорджо Вазари обвинява Андреа дел Кастаньо в убийство от завист на своя учител и покровител Доменико Венециано (който всъщност надживява своя ученик с няколко години). Тази легенда става толкова известна, че много от творбите на Андреа се замазани и изрисувани отгоре, а неговото име – предадено на забрава. ^[2] Едва в края на XIX век под слой боя са открити негови фрески, след което неговото име е възвърнато на историята на изкуството.

Вижте също

Литература

W.R. Deutsch, Andrea del Castagno, 1928.
Dominique Rigaux, Un banquet pour l'éternité: la Cène d'Andrea del Castagno, Ed. Mame, 1997
Pogány-Balás, E., Remarques sur la source antique du David d’Andrea del Castagno. À propos de la gravure d’Antonio Lafréri d’après les Dioscures de Monte Cavallo, bulletin du Musée hongrois des beaux-arts, 52, 1979, с.25 – 34.
Pierluigi De Vecchi и Elda Cerchiari, I tempi dell'arte, volume 2, Bompiani, Milano 1999. ISBN 88-451-7212-0
Stefano Zuffi, Il Quattrocento, Electa, Milano 2004. ISBN 88-370-2315-4

Източници

↑ Гращенков В. Н. „Портрет в итальянской живописи Раннего Возрождения“. М., 1996.
↑ „Животописи на най-значимите живописци, скулптури и архитекти“ – първата история на изкуството, 2 издания – 1550 и 1568 г.

Външни препратки

[1] Гращенков В. Н. „Портрет в итальянской живописи Раннего Возрождения“. М., 1996.

[2] „Животописи на най-значимите живописци, скулптури и архитекти“ – първата история на изкуството, 2 издания – 1550 и 1568 г.

[1]

[2]