Антонин Новотни

Антонин Новотни
Antonín Novotný
	Антонин Новотни Antonín Novotný
Роден	10 декември 1904 г. Летняни, Австро-Унгария
Починал	28 януари 1975 г. (70 г.) Прага, Чехословакия
Погребан	Прага, Чехия
Религия	атеизъм
Политика
Партия	Комунистическа партия на Чехословакия
	Президент на Чехословакия
	19 ноември 1957 – 22 март 1968
	Първи секретар на Комунистическата партия на Чехословакия
	14 март 1953 – 5 януари 1968
Семейство
Съпруга	Божена Новотна
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
	Антонин Новотни в Общомедия

Антонин Новотни (на чешки: Antonín Novotný) е първи секретар на Комунистическата партия на Чехословакия в периода 1953 – 1968 г. и президент на Чехословакия в периода 1957 – 1968 г. Принуден е да предаде властта на Александър Дубчек по време на краткотрайното движение за реформи през 1968 г.

Ранни години

Новотни е роден на 10 декември 1904 г. в Летняни (днес част от Прага), тогава в границите на Австро-Унгария. Семейството му е от работническата класа и той израства работейки като ковач.^[1] Той е един от първите членове на Комунистическата партия на Чехословакия още от основаването ѝ през 1921 г.^[1] Става неин професионален функционер през 1929 г.^[1]

През 1935 г. е избран за делегат на 7-ия световен конгрес на Коминтерна,^[1] а през 1937 г. е избран за регионален партиен секретар за Прага. През 1938 г. е назначен за секретар и редактор на партийния вестник в Южноморавския край.^[1]

Втора световна война

С избухването на Втората световна война е окупацията на Чехословакия от Нацистка Германия през 1939 г., комунистическата партия е забранена и преминава в тайно съществуване.^[1] Новотни служи като един от лидерите ѝ в Прага.^[1] В крайна сметка, обаче, той е арестуван от Гестапо през септември 1941 г. и незабавно е депортиран в концлагера Маутхаузен.^[1]

Той оцелява и е освободен от американски войски на 5 май 1945 г.

Следвоенни години и президентство

След войната, Новотни се завръща в Чехословакия и продължава дейността си в комунистическата партия. Той е избран за член на централния ѝ комитет през 1946 г.^[1] През септември 1951 г. е назначен в секретариата на ЦК и се превръща в една от главните фигури на партията след ареста на Рудолф Слански, който е обвинен в „титовизъм“ през ноември същата година.^[1]

Назначен е за вицепремиер през февруари 1953 г.^[1] След смъртта на партийния лидер Клемент Готвалд през март 1953 г. Новотни става основен кандидат в борбата за наследството му, като в крайна сметка я спечелва през септември същата година, когато е избран за първи секретар на партията, което на практика го прави държавен глава на Чехословакия.^[1]

Когато президентът Антонин Запотоцки и министър-председателят Вилям Широки поискват по-малко репресивно управление, крайният Новотни успява да ги надхитри, тъй като си служи с подкрепата на Съветския съюз. В края на 1953 г., по време на среща в Москва, на Запотоцки и Широки е казано да се придържат към принципите на „колективното ръководство“ или, с други думи, да се откажат от властта в полза на Новотни.

При режима на Новотни, народът продължава да е изправен пред строги правителствени регулации и ограничения в областта на изкуствата и медиите, макар те драстично да отслабват след смъртта на Сталин през 1953 г. и последвалата програма по десталинизация през 1956 г. Неговите полу-авторитарни практики довеждат до засилващи се призиви за нова форма на социализъм, която да включва честни избори и отговорност на лидерите пред народа. Независимо от това, администрацията на Новотни остава централизирана в продължение на 10 години. През тези години обществото еволюира. След смъртта на Запотоцки през 1957 г., за президент е избран Новотни, което допълнително консолидира властта му.^[1] Три години по-късно той заменя повърхностно демократичната конституция от 9 май с нова конституцията, която е изцяло комунистически документ.

Събития през 1968 г.

Докато Новотни се оказва принуден да приеме някои реформи под обществения натиск през 1960-те години, тези усилия са посредствени. Нарастващото недоволство на народа води до това, че Новотни започва да губи властта си. Причина за това са многобройните арести и убийства на невинни, които протестират срещу комунистическия режим. Накаран е да подаде оставка като партиен лидер през януари 1968 г. и е заменен с реформиста Александър Дубчек. Два месеца по-късно е отстранен и като президент, а през май 1968 г. се оттегля и от ЦК на комунистическата партия.

По-късни години

През 1971 г., в хода на т.нар. нормализация в страната, той е преизбран в ЦК на партията. Въпреки това, политическото му влияние вече е минимално, а и вече е твърде болен, за да се изправи срещу администрацията на Густав Хусак. Умира на 28 януари 1975 г. в Прага.^[2]

Източници

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н Branko Lazitch with Milorad M. Drachkovitch, Biographical Dictionary of the Comintern: New, Revised, and Expanded Edition. Stanford, CA: Hoover Institution Press, 1986; pp. 344 – 345.
↑ Albin Krebs. Antonin Novotny,70, Dies; Czech Dictator, 1953 – 68 // The New York Times, 29 януари 1975. Посетен на 22 май 2020.

[LaD-1] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н Branko Lazitch with Milorad M. Drachkovitch, Biographical Dictionary of the Comintern: New, Revised, and Expanded Edition. Stanford, CA: Hoover Institution Press, 1986; pp. 344 – 345.

[2] Albin Krebs. Antonin Novotny,70, Dies; Czech Dictator, 1953 – 68 // The New York Times, 29 януари 1975. Посетен на 22 май 2020.

[1]

[2]