Борис Луканов
| Борис Луканов | |
| български актьор | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Актьорска кариера | |
| Активност | от 1958 г. |
| Уебсайт | |
| Борис Луканов в Общомедия | |
Борис Луканов Цонев е български актьор, носител на Аскеер за цялостно творчество от 2016г.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Борис Луканов е роден на 15 юни 1936 г. в град Ловеч.
Самодеец в театралната училищна група и самодейния театър при читалището в Ловеч. Първата му роля е на Леополд Шубер в пиесата „Разлом“ на Борис Лавренов. Поставена е от учителя по български език и литература Трифон Хинов.
Завършва Пълно средно смесено училище „Христо Кърпачев“ (Ловеч) (1954) и специалност „актьорско майсторство“ във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Стефан Сърчаджиев през 1959 г.
Работи като актьор в Драматичен театър „Йордан Йовков“ Толбухин (1960 – 1961), Варненски общински театър Варна (1961 – 1982) и Народния театър „Иван Вазов“ от 1982 г. Актьор на свободна практика от 2000 г. във „Варненския театър“ и в София. Предпочита изяви в роли от пиеси на класиците на световната литература Горки, Чехов, Тургенев, Шекспир, Леонов и др. Работи с най-добрите режисьори, сред които са Станчо Станчев, Ц. Цветков, Олег Ефремов, Асен Шопов, Вили Цанков, Енчо Халачев, Руси Карабалиев, Александър Морфов и др.
Член на Съюз на артистите в България (1977) и Съюза на българските филмови дейци (1979).
Участва в 48 български игрални филма. Превъзходно играе ролите на видни и значими личности от различни историчски епохи: Йован Ристич („Легенда за Паисий“, 1963 г.), проф. Александър Цанков („По дирята на безследно изчезналите“, 1979 г.), д-р Александър Пеев („Сами сред вълци“, 1979 г.), генерал-лейтенант Иван Маринов („Ударът“, 1981 г.), Гьорче Петров („Мера според мера“, 1981 г.), д-р Кръстю Кръстев („Дело 205/1913“, 1984 г.), Кавхан Етх („Борис I“, 1985 г.), Стефан Стамболов („Мечтатели“, 1987 г.), бащата на Дали („Дали“, 1991 г.) и др. Участва в испанска и френска продукция, в които партнира на Майкъл Куин и Кристоф Ламбер.
През 2017 г. Луканов играе във филма „Вездесъщият“.[2]
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- „Заслужил артист“ (1977).
- Орден „Кирил и Методий“ – III ст.
- „Първа награда“ на районен пПреглед на българската драма и театър (1975).
- „Награда за актьорско майсторство“ от Съюза на артистите в България (1976).
- „Награда САБ за най-добра мъжка роля“ в пиесата „Прокурорът“ (1977).
- „Награда СБФД за най-добра мъжка роля“ за ролята на (д-р Александър Пеев) във филма „Сами сред вълци“ (1979).
- „Награда за най-добра мъжка роля в телевизионен филм“ за ролята на (д-р Александър Пеев) във филма „Сами сред вълци“(Варна, 1980).
- Орден „Червено знаме на труда“
- Провъзгласен за Почетен гражданин на Ловеч на 27 януари 1983 г. „за заслуги към театралното и филмово изкуство на страната и развитието на културния живот на града“.[3]
- Почетна награда за цялостен принос на Националния филмов център от фестивала „Златна роза“ (Варна, 2011).[4]
- Удостоен с почетния знак „Златен век“ – печат на Симеон Велики (2014) [5]
Театрални роли
[редактиране | редактиране на кода]- „Най-бедното място на земята“ (Галина Д. Георгиева)
- „Чайка“ (А. П. Чехов)
- „Буря“ (Уилям Шекспир)
- „Червено и кафяво“ (Иван Радоев)
- „Мизантроп“ (Жан-Батист Молиер)
Телевизионен театър
[редактиране | редактиране на кода]- „Тяхната последна любов“ (1991) (сц. Милко Милков, реж. Георги Аврамов)
- „Жребий“ (1989) (Васил Пекунов)
- „Коловоз“ (1989) (Владимир Арро)
- „Експериментът“ (1988) (Кирил Топалов)
- „Дълъг ден“ (1988) (Виктория Токарева) – д-р Николай Егоров
- „Делото „Опенхаймер““ (Хайнер Кипхарт), 2 части
- „Прокурорът“ (1987) (Георги Джагаров)
- „Великото чудо“ (1986) (Николай Георгиев)
- „Царска милост“ (1984) (Камен Зидаров), 2 части
- „Надморска височина“ (1983) (Емил Марков) – следователя
- „Краят остава за вас“ (1979) (от Георги Данаилов, реж. Роксена Кирчева)
- „Неспокойна старост“ (Леонид Рахманов) (1978)
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля | |
|---|---|---|---|---|---|
| 2021 | Порталът | 6 | Слави Панайотов през 2019 година | ||
| 2021 | Рая на Данте | Антон | |||
| 2019 | Пътуващо кино | ||||
| 2017 | Вездесъщият | Василоев | |||
| 2015 | Дякон Левски | 2 | Найден Геров | ||
| 2014 | На границата (тв сериал) |
6 | стареца | ||
| 2010 | Свещена светлина | директорът | |||
| 2004 | Хотел България (тв сериал) |
? | Дичо | ||
| 2004 | Къщата | ||||
| 2002 | Йоан XXIII. Папата на мира (Papa Giovanni – Ioannes XXIII) |
Франция/Канада/Белгия | посланик Богомолев | ||
| 2001 | Версенжеторикс (Vercingétorix) Друиди (алтернативно заглавие) |
Франция/Канада/Белгия | гал | ||
| 2000 | Хайка за вълци (тв сериал) |
6 | вуйчото на изнасилената и убитата | ||
| 1997 | Рекет (Il Racket)) Гражданинът въстава (алтернативно заглавие) (тв сериал) |
6 | Италия | ||
| 1993 | Цикълът Сименон (Cycle Simenon) |
5 | Франция | (в IV серия Les gens d'en face – 1982) | |
| 1992 | Път за никъде (Дорога никуда) |
Украйна | |||
| 1992 | Криза в Кремъл (Crisis in the Kremlin) |
САЩ | генерал Чернов | ||
| 1991 | Дали (Dalí) Дали с „Д“ като Деус (алтернативно заглавие) |
Испания/България | бащата на Дали | ||
| 1990 | Тишина | ||||
| 1990 | Живот на колела (тв сериал) |
5 | инженер Герчев | ||
| 1990 | Удавникът | градския секретар | |||
| 1988 | Черните рамки | 3 | полковник Димитров | ||
| 1988 | Черните рамки (тв сериал) |
5 | полковник Димитров | ||
| 1989 | Зона В-2 | Виделов | |||
| 1989 | Заплахата | Дочев | |||
| 1988 – 1996 | Новите приключения на Арсен Люпен (Le retour d'Arsène Lupin) (тв сериал) |
20 | Франция/Канада/Италия/Швейцария/Белгия/Полша/България/Куба/Португалия/Югославия | (в XVIII серия: „Herlock Sholmes s'en mêle“-1995) | |
| 1987 | Някой пред вратата | съпругът на Лиляна | |||
| 1987 | Мечтатели | Стефан Стамболов | |||
| 1987 | Един ден на доктор Андронова (тв) | познат на д-р Андронова | |||
| 1986 | Ешелоните | Богдан Филов | |||
| 1985 | Горещи следи (тв сериал) |
4 | полковник Първанов | ||
| 1985 | Последният езичник | Кавхан Етх | |||
| 1985 | Мъгливи брегове (Берега в тумане...) |
СССР/България | Антон Христов | ||
| 1985 | Тази хубава зряла възраст | лекарят Труфчев | |||
| ? | Може би утре, може би никога... | 2 | президентът | ||
| 1985 | Забравете този случай | Стефан Петров, следовател | |||
| 1985 | Борис I | 2 | Кавхан Етх | ||
| 1985 | Тази кръв трябваше да се пролее | полковник Грозданов | |||
| 1984 | Кажи им, майко, да помнят (тв сериал) |
6 | генерал Камбуров (в 5 серии: I, II, III, IV и V) | ||
| 1984 | Нощем с белите коне (тв сериал) |
6 | Спасов | ||
| 1984 | В името на народа (тв сериал) |
8 | Методи, партийния секретар | ||
| 1984 | Стената | главният следовател | |||
| 1984 | Дело 205/1913 П. К. Яворов | д-р Кръстю Кръстев | |||
| 1983 | Завръщане | Петър | |||
| 1983 | Хотел „Централ“ | Златев | |||
| 1983 | Ако те има | боцманът | |||
| 1982 | Есенно слънце | Асен Вълчев | |||
| 1982 | Предупреждението (Die Mahnung) |
ГДР/България/СССР/Унгария | Васил Коларов | ||
| ? | Цигуларката | ||||
| ? | Есента на един следовател | Петров | |||
| 1982 | Най-тежкият грях | професор Нарцис Стефанов | |||
| 1982 | Отражения | Тошо, бащата | |||
| 1981 | Мера според мера (тв сериал) |
7 | Гьорче Петров | ||
| 1981 | Мера според мера | 3 | Гьорче Петров | ||
| 1981 | Не трябва старик, не трябва | „старикът“ | |||
| 1981 | Ударът | генерал-лейтенант Иван Маринов | |||
| 1981 | Йо-хо-хо | професорът | |||
| 1981 | Милост за живите | Динков (Динката) | |||
| 1981 | Търновската царица | Смилов | |||
| 1980 | Въздушният човек | ||||
| 1979 | Сами сред вълци (тв сериал) |
5 | д-р Александър Пеев (Боевой), бивш царски офицер, ръководител на съветската шпионска мрежа за България (в 5 серии: I, II, III, IV, V) | ||
| 1979 | Бедният Лука | Антон | |||
| 1979 | Тайфуни с нежни имена (тв сериал) |
3 | Макс Брунер | ||
| 1978 | По дирята на безследно изчезналите (тв сериал) |
4 | проф. Александър Цанков, министър-председателят | ||
| 1977 | Юлия Вревска | 2 | България/СССР | френски генерал | |
| 1976 – 1980 | Записки по българските въстания (тв сериал) |
13 | Георги Пенев (в 2 серии: IV и V) | ||
| 1975 | Присъствие | директорът на института | |||
| 1974 | Магистрала | ||||
| 1973 | Като песен | ||||
| 1969, 1971 | На всеки километър (тв сериал) |
26 | (във II серия „Двете китари“ – 1969) | ||
| 1963 | Легенда за Паисий | Йован Ристич, образования младеж |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Цонев, Борис Луканов (15 юни 1936) // Справочник „Труд“. знам.bg, 4 май 2007. Посетен на 18 октомври 2017.[неработеща препратка]
- ↑ Вездесъщият, kino.dir.bg
- ↑ Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей – Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Вт., 2009, с. 43 – 44. ISBN 978-954-8259-84-2
- ↑ Награди от 2011 г. // Официален сайт на фестивала „Златна роза“. Посетен на 16 октомври 2021.
- ↑ Министър Петър Стоянович връчи наградите на изтъкнати творци по повод Деня на българската просвета и култура и славянската писменост, сайт на Министерство на културата, 20 май 2014 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Борис Луканов в
Internet Movie Database - Борис Луканов в КиноПоиск
- Борис Луканов в Кино-Театр
- Българско кино, Борис Луканов Архив на оригинала от 2005-02-12 в Wayback Machine.
- Борис Луканов на 70 години Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., статия от Сия Папазова, дългогодишен драматург на ДТ „Стоян Бъчваров“ – Варна
- Учителят или сянка върху дъската от Жан Пиер Допан, постановка: Станчо Станчев, Драматичен театър Стоян Бъчваров-Варна
