Джорджоне
Джорджоне Giorgione | |
венециански ренесансов художник | |
Роден | Джорджо Барбарели да Кастелфранко
|
---|---|
Починал | 1510 г.
|
Националност | венецианец |
Кариера в изкуството | |
Стил | Зрял ренесанс |
Жанр | историческа живопис,[1][2] портрет,[1][2] пейзажна живопис,[1][2] акт,[2] Битова живопис[2] |
Академия | Венецианска школа |
Учители | Джовани Белини |
Направление | живопис |
Известни творби | Портрет на младеж Бурята Спящата Венера Пасторален концерт Тримата философи |
Джорджоне в Общомедия |
Джорджоне (на италиански: Giorgione), Джорджо Барбарели да Кастелфранко е първият венециански художник, рисувал и принадлежащ в стила на Зрелия Ренесанс[3].
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ученик е на Джовани Белини, най-големия майстор на живописната техника във Венеция. Прякорът му означава „Големия Джорджо“. Смъртта му вероятно е резултат от кървава свада като умира на 33-годишна възраст[4].
Животът му е описан от Джорджо Вазари в „Жизнеописания на най-известните живописци, ваятели и архитекти“[5].
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Основният период от творчеството на Джорджоне е през първото десетилетие на XVI век. Джорджоне, първоначално се формира като художник под влиянието на Винченцо Катена и Джовани Белини[6], но съумява в течение на няколко години да изработи собствен зрял маниер, в основата на който лежи тънкото чувство за взаимодействие на цвят и светлина. От Джорджоне води началото си този аспект на европейската живопис, развиващ се впоследствие през много поколения художници.
Техниката на маслената живопис, към която се обръща Джорджоне, му позволява в пълна степен да предава плавните цветови преходи, наситени петна цвят, сгъстяващи се сенки и меки очертания на фигури и предмети. Вазари отбелязва за платната на Джорджоне, че са отглас от влияние оказано от творчеството на Леонардо да Винчи, посетил Венеция в началото на XVI век[7][8].
И до днес се спори за авторството на много от картините на Джорджоне. Част от тях се приписват на Тициан[9], който в младите си години работи съвместно с него. По-известни творби:
- Бурята (1507)
- Спящата Венера (1510, вероятно в съавторство с Тициан)
- Пасторален концерт (1510)
- Юдит (1505)
- Светото семейство (1500)
- Портрет на младеж (1508 – 1510)
- Тримата философи (1510)
- Решението на Соломон (ок. 1500)
Творби [10]
[редактиране | редактиране на кода]-
„Буря“ (ок. 1508), Галерия на Академията, Венеция
-
„Лаура“ (1506), Музей на историята на изкуството, Виена
-
„Портрет на младеж“ (ок. 1510), Музей за изящни изкуства (Будапеща)
-
„Портрет на мъж“ (1506), Художествен музей, Сан Диего
-
„Светото семейство“ (1500), Национална художествена галерия, Вашингтон
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в www.getty.edu
- ↑ а б в г д 31833
- ↑ Encyclopedia of Artists, volume 2, edited by William H.T. Vaughan, ISBN 0-19-521572-9, 2000
- ↑ Лазарев В. Н., „Выставка „Джорджоне и джорджонески“ в Венеции“, Искусство, 1956, No 1.
- ↑ Джорджо Вазари в „Жизнеописания на най-известните живописци, ваятели и архитекти“
- ↑ Baldass L., Heinz G., Giorgione, W. – Münch., 1964
- ↑ Смирнова И. А., Джорджоне, Москва, 1955.
- ↑ Venturi L., Giorgione e il giorgionismo, Mil., 1913.
- ↑ Смирнова И. А., Тициан и венецианский портрет XVI века, Москва, 1964, с. 27 – 42.
- ↑ Zampetti P., Giorgione e i giorgioneschi. Catalogo della mostra, Venezia, 1955
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Джорджоне в Olga's Gallery
- Джорджоне в Web Gallery of Art
- Изкуството на Високия Ренесанс във Венеция – Джорджоне и Тициан/Art of the High Renaissance in Venice – Giorgione and Titian
|