Карло Гонзага

Вижте пояснителната страница за други личности с името Карло Гонзага.

---

Карло Гонзага
господар на Лудзара, Сабионета, Боцоло, Сан Мартино дел'Арджине, Гацуоло, Виадана, Судзара, Гондзага, Реджоло, Изола Доварезе и Ривароло
Роден	около 1415 г. Мантуа
Починал	21 декември 1456 г. Ферара, Папска държава
Погребан	Сантуарио деле Грацие (Мантуа)
Управление
Период	1444 – 1456
Предшественик	Джанфранческо I Гонзага
Наследник	Лудовико III Гонзага
Религия	Католицизъм
Герб
Семейство
Род	Гонзага
Баща	Джианфранческо I Гонзага
Майка	Паола Малатеста
Братя/сестри	Луиджи III Гонзага Алесандро Гонзага Маргарита Гонзага Джанлучидо Гонзага Чечилия Гонзага Леонела Гонзага
Съпруга	Лучия д'Есте Рингарда Манфреди
Партньор	Диониджа
Деца	Уголото Гонзага Чечилия Гонзага Паола Гонзага (вероятна) Извънбр.ː Еванджелиста Гонзага Джентилия Гонзага Рафаело Гонзага

Карло Гондзага (на италиански: Carlo Gonzaga, * ок. 1415 в Мантуа, † 21 декември 1456 във Ферара) от рода Гонзага е италиански благородник, господар на Лудзара, Сабионета, Боцоло, Сан Мартино дел'Арджине, Гацуоло, Виадана, Судзара, Гондзага, Реджоло, Изола Доварезе и Ривароло.

Произход

Той е второроден син на Джанфранческо I Гонзага († 1444), първи маркграф на Мантуа, и на съпругата му Паола Малатеста († 1449). Има четири братя и четири сестри:

• Лудовико или Луиджи, нар. Турчина (* 1412, † 1478), маркиз на Мантуа от 1444 г. като Лудовико III
• Алесандро (* 1415, † 1466), господар на Кастел Гофредо, Медоле, Кастильоне деле Стивиере, Солферино, Остиано, Кането, Редондеско, Гуидицоло, Волонго, Казалромано, Рока ди Марияна, съпруг на Аниезе да Монтефелтро;
• Маргерита (* 1418, † 1439), маркграфиня на Ферара като съпруга на Леонело д'Есте
• Джанлучидо (* 1421, † 1448), студент по право в Павия и апостолически протонотариус. След смъртта на баща си става господар на Волта, Кавриана, Черезара, Сан Мартино Гузнаго (подселище на Черезара), Пиубега, Родиго и Кастеларо
• Чечилия (* 1425–1451), монахиня в манастира „Санта Киара“ в Мантуа
• Гулиелмо († 1446)
• Лучия
• Леонела.

Биография

След смъртта на баща си Джанфранческо по-големият му брат Лудовико III става втори маркиз на Мантуа, а на Карло се падат земите на Лудзара, Сабионета, Боцоло, Сан Мартино дал'Ардине, Гацуоло, Виадана, Судзара, Гондзага, Реджоло, Изола Доварезе и Ривароло.

Карло е образован в известната школа Ка Дзойоза на Виторино да Фелтре и е посветен в рицарско звание от император Сигизмунд Люксембургски.

В Дом Гонзага вътрешните борби между роднини не са рядкост и Карло и Лудовико не са изключение. През 1436 г. Джанфранческо номинира Карло за свой наследник, а не Лудовико, но през 1444 г. променя решението си, след като сключва мир с най-големият си син. Двамата братя обаче се оказват отново в конфликт през 1444 г. и Карло е лишен от господарства и привилегии. Той все още успява да се издържа, като служи като кондотиер и затова участва в многобройни битки.

По силата на услугите, оказани на Сфорца, той е назначен за подест на Азола през 1448 г. Карло обаче копнее да отнеме Сеньория Милано от самите Сфорца. Затова той се опитва да предизвика борба между гвелфите и миланските гибелини, за да свали правителството. С предателството си обаче той само предизвиква недоверието на Амвросианската република и планът му се проваля.

През 1453 г. се опитва да си върне с оръжие имотите, откраднати от него от брат му, но е победен във Вилабона. С Мира от Лоди от 1454 г. той успява да си ги върне.

Карло се жени два пъти. Първият брак установява съюза на Гонзага с Николо III д'Есте, господар на Ферара, Модена и Реджо, за чиято дъщеря Лучия д'Есте се жени той. Младата жена е една от двете дъщери, които Никола III има от втората си съпруга Паризина Малатеста, която е обезглавена като любовница на нейния доведен син Уго д'Есте, който също е осъден на смърт. Сватбата се състои през 1437 г., но няколко месеца по-късно, на 28 юни, булката умира. Вторият брак е сключен през 1445 г. с Рингарда Манфреди, дъщеря на Гуидантонио Манфреди, владетел на Фаенца.

Карло Гондзага умира във Ферара през 1456 г. и по негово желание е погребан в Светилището „Деле Грацие“ в Мантуа.

Брак и потомство

Жени се два пъти:

∞ 1. 1437 за Лучия д'Есте (* 24 март 1419, † 28 юни 1437), дъщеря на маркграф Николо III д’Есте († 1441) от Дом Есте, от която няма деца.

∞ 2. 1445 за Рингарда Манфреди, дъщеря на Гуидантонио Манфреди, господар на Фаенца, от която един син и една или три дъщери:

• Чечилия Гонзага († 30 юли 1479), ∞ 8 август 1475 за граф Одоардо д'Арко († 13 декември 1528). Според други източници е негова извънбрачна дъщеря от неизвестна жена.
• Уголото Гонзага (* 1452), военен, бездетен, негов наследник във феода Лудзара
• Паола Гонзага, вероятна
• Джентилия (Джентилина) Гонзага (според някои източници е негова извънбрачна дъщеря)

Има и един извънбрачен син от Диониджа:

• Еванджелиста Гондзага (* 1440, Милано, † май 1492, Мантуа), военен

Има един извънбрачен син и вероятно една извънбрачна дъщеря от неизвестни жени:

• Джентилия (Джентилина) Гонзага (според някои източници тя е негова законна дъщеря от Рингарда Манфреди)
• Рафаело Гонзага

Вижте също

• Есте
• Херцогство Ферара
• Херцогство Модена и Реджо
• Гонзага

Източници

• GONZAGA, Carlo, treccani.it
• Gonzaga 2, genealogy.euweb.cz
• Gonzaga di Mantova, digilander.libero.it
• Carlo Gonzaga, geneall.net

Библиография

• Pompeo Litta, Famiglie celebri d'Italia. Gonzaga di Mantova, Torino, 1835
• Galeazzo Nosari, Franco Canova, I Gonzaga di Mantova. Origini di una famiglia dinastica, Reggiolo, 2019
• Enrico Agosta del Forte, Sabbioneta e il suo comune. Dalle origini al 1980, Mantova, 2005, Sometti Edizioni.

Бележки

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Carlo Gonzaga в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​