Направо към съдържанието

Никола Парапанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Парапанов
български военен деец

Роден
Починал

Учил вНационален военен университет
НаградиВоенен орден „За храброст“
Никола Парапанов в Общомедия

Никола Иванов Парапанов е български военен деец, майор, участник в българското националноосвободително движение в Македония.

Бюст-паметник на Никола Парапанов в Петрич

Роден е през 1874 година в село Фотовища, Неврокопско. Майка му умира когато е на две години, а на десет остава пълен сирак, след като турци убиват баща му. През 1895 година се прехвърля в София.[1] Завършва Военното училище в София през 1900 година. Участва в Горноджумайското въстание през 1902 година и в Илинденско-Преображенското през 1903 година. Служи в 1-ви пехотен софийски полк. Уволнен е от служба на 1 декември 1909 година.

През юни 1912 година е войвода на чета в Македония, която действа в Петричко. Първоначално четата му се състои от 12 души, но след това достига до 93-ма четници.[2] В свои спомени, публикувани в „Български доброволец“, Парапанов пише:

Но ето пристигна блага вест: „България мобилизирана!“. Ние подскочихме от радост и братски се разцелувахме. Ето дойде и дълго лелеяният славен час на една кървава борба за правда и свобода! Омърлушеното и изплашено българско население, което беше подложено на такъв жесток терор, сега надигна уши, а турското се умърлуши.[3]

При обявяването на Балканската война през октомври 1912 година, четата му – партизански взвод № 3 на Македоно-одринското опълчение, извършва нападения върху турски военни подразделения и обози, прекъсва телефонни и телеграфни линии. На 16/29 октомври 1912 година с четата си атакува град Петрич и го освобождава. Определен е за военен комендант на града и сформира околийско управление в състав Иван Телятинов, Тодор Стоянов, Стоян Трушков, Иван Тодоров и Андон Малчев.[4] След разформироването на взвода е назначен за командир на 8-а костурска дружина на Опълчението, с която участва в битката при Шаркьой.[5] От март 1913 година е командир на новосформираната 15-а щипска дружина, с която участва в Междусъюзническата война.[6] По време на бойните действия се сражава срещу сърбите в битката при Султан тепе.[7]

По време на участието на България в Първата световна война (1915 – 1918) е дружинен командир в 28-и пехотен стремски полк.

Кавалер е на ордена „За храброст“ - IV степен. Деец е на Съюза на македоно-одринските опълченски дружества в България. Умира на 25 декември 1937 година в София.[9][10][11]

Името му носи главна улица в Петрич. По повод 100 години от освобождението на Петрич от османска власт на 27 октомври 2012 година в центъра на града е открит бюст-паметник на Парапанов.[12]

  1. Бъчварова, Димитрина. Хроника на героизма, в: 100 години от освобождението на Петрич, Сборник от публикувани материали, Петрич, 2012, стр. 45.
  2. Бъчварова, Димитрина. Хроника на героизма, в: 100 години от освобождението на Петрич, Сборник от публикувани материали, Петрич, 2012, стр.46.
  3. Парапанов, Никола. Освобождението на град Петрич, в. Български доброволец, бр.1-2, януари-февруари 1936 г., в: 100 години от освобождението на Петрич, Сборник от публикувани материали, Петрич, 2012, стр. 7 или Освобождението на Петрич, Спомени на Никола Парапанов.
  4. Бъчварова, Димитрина. Хроника на героизма, в: 100 години от освобождението на Петрич, Сборник от публикувани материали, Петрич, 2012, стр. 15.
  5. Освобождението на Петрич, Спомени на Никола Парапанов.
  6. >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 539, 892.
  7. Освобождението на Петрич, Спомени на Никола Парапанов.
  8. >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 764.
  9. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 98.
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 123.
  11. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 343.
  12. Петрич отбелязва 100-годишнината от освобождението, Радио Благоевград, 27.10.2012.