Направо към съдържанието

Планинска дивизия (България)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Планинска дивизия
Документ на Планинската дивизия от 25 ноември 1916 година
Документ на Планинската дивизия от 25 ноември 1916 година
Информация
Активна1916 – 1918
ДържаваЦарство България
Командири
полковникАлександър Протогеров
полковникМихаил Сапунаров
Документ на Планинската дивизия от 25 ноември 1916 година

Планинска дивизия (1-ва планинска дивизия) е българска военна част, действала през Първата световна война. Дивизията освен от българи е съставена от албанци от Западна Македония и от турци.

Планинската дивизия е формирана на 5 ноември 1916 г. със заповед №576 от Щаба на действащата армия. Тя е прикрепена към щаба на Македонската военно-инспекционна област и е в състав:

Влиза в състава на Първа Армия и е подчинена е на началника на Македонската областна военна инспекция. За началник на дивизията е назначен полковник Александър Протогеров, а за началник-щаб – капитан Тодор Радев.[1]

През януари 1917 г. формира школа за подготовка на младши подофицери. [2]

На 12 септември 1917 година към дивизията се формира и 4-ти планински пехотен полк.

Планинската дивизия отбранява участъка от р. Вардар до село Даутли.[3] Води отбранителни действия при Дойранското езеро срещу британските 26-а и 27-а дивизия.

Към 14 септември 1918 г. заема фронт от 10 км и се състои от 9 дружини и 1 ескадрон. Разполага с 92 картечници, 69 оръдия и 16 минохвъргачки.[4]

Дивизията е разформирована през 1918 година в Кюстендил.

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Полковник Александър Протогеров 1916
2. Полковник Михаил Сапунаров май 1917 – септември 1918
3. Генерал-майор Никола Петров 1918
  1. Билярски, Ц., стр. 200
  2. Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 194
  3. Нойков, С., Защо не победихме, 1922, София, Печатница на Армейския военно-издателски фонд, с. 143
  4. Нойков, С., Защо не победихме, 1922, София, Печатница на Армейския военно-издателски фонд, с. 149
  • Билярски, Ц. – „Александър Протогеров – генералът-войвода“, София, 2012, Синева, ISBN 978-954-9983-95-1