Светослав Акрабов

Светослав Акрабов
български генерал
Звание	генерал-майор
Години на служба	1902 – 1931 г.
Командвания	4-ти конен полк 5-и конен полк 3-та конна бригада
Война	Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	12 юли 1879 г. Татар Пазарджик, Източна Румелия
Дата и място на смърт	1963 г.

Светослав Стоянов Акрабов е български офицер, генерал-майор, участник в Балкансите войни (1912 – 1913), командир на ескадрон от 3^-ти конен полк през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография

Светослав Акрабов е роден на 12 юли 1879 г. в Татар Пазарджик. През 1902 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище и е произведен в чин подпоручик. От 1905 г. е поручик. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913). По време на Първата световна война (1915 – 1918) Акрабов командва ескадрон от 3^-ти конен полк. През 1917 г. е произведен в чин капитан, а от 27 декември 1918 г. е майор. „За бойни отличия и заслуги във войната“ е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 1-ви клас и с Народен орден „За военна заслуга“, IV степен, с военно отличие.

След войната е произведен в чин подполковник и като такъв командва 4^-ти конен полк от 30 април 1920 до 23 декември 1920 година. По-късно служи като инспектор в щаба на жандармерията, като подполковник е командир на 5^-а жандармерийска конна група. През 1928 г. като инструктор във Военното училище с чин полковник е награден с Орден „Свети Александър“ IV степен, през следващата година е назначен за командир на 3^-та конна бригада и през 1931 е уволнен от служба.

Семейство

Светослав Акрабов е женен и има 4 деца. По-малък брат е на капитан Константин Акрабов (р. 1867), полковник Стефан Акрабов (1872 – 1952) и капитан Светозар Акрабов (1877 – 1913).

Военни звания

• Подпоручик (1902)
• Поручик (1905)
• Капитан (1911)
• Майор (27 юли 1918)
• Подполковник (2 декември 1920)
• Полковник (1928)
• Генерал-майор (неизв.)

Награди

• Военен орден „За храброст“ IV степен, 1-ви клас. (1917/1921)
• Народен орден „За военна заслуга“ IV степен, с военно отличие (1918)
• Орден „Свети Александър“ IV степен (1928)

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 17.