Направо към съдържанието

Станиш Дельохаджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Станиш Дельохаджиев
български офицер
Роден
около 1893 г.
Починал
25 ноември 1915 г. (22 г.)

Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Национален военен университет
НаградиВоенен орден „За храброст“

Станиш Христов Дельохаджиев (изписване до 1945 година: Станишъ Дельохаджиевъ), среща се и като Дѣлйохаджиевъ и Д. Хаджиевъ, е български учител и военен от Македония.

Роден е около 1893 година в българския южномакедонски град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция. По майчина линия е от рода на Станиша Хаджихристов – майка му Тина Костадинова Станишева е дъщеря на Костадин Станишев (Лянте), син на Станиша. Баща му Христо Дельохаджиев загива през юли 1913 година при погромите срещу българите в Солун през Междусъюзническата война. Има две сестри: Невена, завършила Солунската българска девическа гимназия в 1908 година, и Мария.[1][2]

Учители и учителки в Кукуш (1911/1912)

Станиш Дельохаджиев завършва Солунската българска мъжка гимназия с двадесет и петия випуск (1911).[3] През учебната 1911/1912 година е учител в родния си град,[4] продължава да учителства и следващата учебна година.[5][6]

След унищожаването на Кукуш от гръцката армия (юни 1913) и масовото преселване на жителите му в България Станиш Дельохаджиев се записва и завършва Военното училище в София с Рилския випуск (1915), офицер.[1] Участва в Първата световна война като запасен подпоручик, взводен командир в първа рота на Четиринадесети пехотен македонски полк. Загива на 25 ноември 1915 година в боя при връх Голаш.[7] За бойни отличия през войната посмъртно е награден с военен орден „За храброст“, IV степен.[8]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Станиш Хаджихристов
(1779 – 1852)
 
Бина
(1784 – 1829)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Дона Тютюнджиева
(1817 – 1906)
 
Георги Станишев
(1816 – 1891)
 
 
 
 
 
 
 
Арап Нако Станишев
(1823 – 1886)
 
Султана Траянова
(1821 – 1905)
 
Марча (Мария) Тенчова
(1825 – 1906)
 
Тенчо Георгиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ката Шишкова
(1808 – 1899)
 
Иван Шишков
(1806 –  ?)
 
 
 
Костадин Станишев – Лянте
(1831 – 1870)
 
Вина Станишева
(1830 – 1878)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Станишев
(1852 – 1940)
 
Рушка Станишева
(1857 – 1929)
 
Димитър Г. Станишев
 
Елена Станишева
(1860 – ?)
 
Иван Янов
(1853 – 1927)
 
София Влахова
(1845 – 1925)
 
Янаки Влахов
(1842 – 1923)
 
Христо Станишев
(1863 – 1952)
 
Евтимия Станишева
(1873 – 1936)
 
Станиш Арапнаков
(1858 – 1919)
 
Тина
(1856 – 1935)
 
Димо Ковачев
(1856 – 1895)
 
Рушка Измирлиева
 
Иван Измирлиев
(1856 – 1913)
 
Дино Шишков
 
Тина Дельохаджиева
 
Христо Дельохаджиев
(? – 1913)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Туше Делииванов
(1869 – 1950)
 
Божия Делииванова
 
Никола Янев
(1888 – 1921)
 
Милка Кръстева
 
Мара Василева
(1895 – 1980)
 
Григор Василев
(1883 – 1942)
 
Никола Станишев
(1886 – 1950)
 
Цветана Мирска
(1890 – 1950)
 
Петър Мирски
 
Иван Станишев
(1893 – 1915)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гоце Шишков
(четник на Чернопеев)
 
Станиш Дельохаджиев
(1893 – 1915)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Олга Кръстева
(р. 1928)
 
Весела Василева
(1919 – 1944)
 
Ангелина Огнянова
(1917 – 2005)
 
Карл Огнянов
(1912 – 1987)
 
 
 
Кръстьо Мирски
(1920 – 1978)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
  1. а б Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 23.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 171.
  3. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 100.
  4. ДАА-ЦДА, фонд 246К, оп. 1, а.е. 664, л. 196 гръб и л. 211
  5. ДАА-ЦДА, фонд 246К, оп. 1, а.е. 712, л. 43 - 44
  6. Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 37.
  7. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 445, л. 26
  8. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 123-124