Стоян Гяуров
| Стоян Гяуров | |
| български журналист и преводач | |
| Роден |
1950 г.
|
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Работил | журналист в Българското национално радио и Дойче Веле, преводач |
| Литература | |
| Жанрове | есе, рецензия |
| Известни творби | „Платон, прасето и последният буржоа“ (2012) |
| Уебсайт | „Императорът на сладоледа“: Блог на Стоян Гяуров |
Стоян Димитров Гяуров е български журналист и преводач от немски, английски и италиански език; автор на блога „Императорът на сладоледа“.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1950 г. в Хасково.
Завършва английска филология в Софийския университет.[1]
Работи в Българското национално радио, а от 1990 до 2012 г. е редактор в Дойче Веле, Бон.[1]
През 2018 г. получава награда за ярки постижения на Съюза на преводачите в България (2018) за превода от немски на книгата „Емигрантите. Четири дълги разказа“ от В. Г. Зебалд.
Носител на Националната награда „Христо Г. Данов“ 2024, в раздела Преводач на художествена литература, за превода от немски на „Световъртеж. Чувства.“ от В. Г. Зебалд.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Есеистика
- Стоян Гяуров, „Платон, прасето и последният буржоа“. Ерго, 2012, 312 с. ISBN 978-954-8689-30-4[2][3][4]
- Преводи
- Питър Браун, „Светът на късната античност (150 – 750 г. сл. Хр.)“. София: Наука и изкуство, 1999, 240 с.
- Александър Демант, „Невинни ръце: Понтий Пилат в историята“. София: Изток-Запад, 2003, 351 с.
- Ян Асман, „Мойсей Египтянина: Една следа в историята на паметта“. София: ЛИК, 2005, 419 с. ISBN 954-8945-76-2[5]
- Салваторе Сетис, „Бъдещето на класическото“. София: ЛИК, 2008, 152 с. ISBN 978-954-607-765-3
- Михаел Маар, „Пруст, Фараонът“. Велико Търново: Фабер, 2013, 78 с. ISBN 978-954-400-888-8[6]
- Джордж Стайнър, „Моите ненаписани книги“. София: Изток-Запад, 2013, 236 с. ISBN 978-619-152-304-7[7]
- Стоян Гяуров (съст.), „Императорите на сладоледа“. Колибри, 2017, 287 с. ISBN 978-619-150-935-5
- В. Г. Зебалд, „Емигрантите“. Колибри, 2017, 370 с. ISBN 978-619-02-0072-7
- Марк Лила, „Безотговорният разум – интелектуалците и политиката“. Колибри, 2019, 240 с. ISBN 978-619-02-0360-5
- Елиът Уайнбъргър, „Истинско нещо“. Колибри, 2021, 208 с.
- Пери Андерсън, Дмитрий Фурман, „Една изключителна личност“. Изток-Запад, 2021, 191 с.
- В. Г. Зебалд, „Световъртеж. Чувства.“ Колибри, 2023, 300 с.
- Хенинг Ритер, „Камъните на мисълта“. Сонм, 2023, 282 с.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Биографична скица на Стоян Гяуров в Литернет
- ↑ „Платон, прасето и последният буржоа“, две есета от едноименния сборник в Портал за култура, изкуство и общество, 1 април 2013.
- ↑ „От културата на свободата до възхода на Европа“, есе от сборника „Платон, прасето и последният буржоа“ в сайта diaskop-comics.com, 18.07.2013 г.
- ↑ Лъчезар Лозанов, „Платон, прасето и последният буржоа“, рец. във в. „Българска армия“, 31.05.2013.
- ↑ Стоян Гяуров, „И научен биде Мойсей на всичката мъдрост египетска“, представяне на книгата от преводача във в. „Култура“, бр. 38, 4 ноември 2005.
- ↑ Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив във в. „Култура“, бр. 25 (2731), 5 юли 2013.
- ↑ Джордж Стайнър, „Думи, думи, думи“, откъс от „Моите ненаписани книги“, Портал за култура, изкуство и общество, 3 февруари 2014 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- От и за Стоян Гяуров в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Апострофи – текстове на Стоян Гяуров на сайта на Deutsche Welle
- Статии на Стоян Гяуров във в. „Капитал“
- Есеистика на Стоян Гяуров в Либерален преглед Архив на оригинала от 2014-12-05 в Wayback Machine.
- Есеистика и преводи на Стоян Гяуров в Литернет
- „Императорът на сладоледа“: Блог на Стоян Гяуров
|
