Кокошине
| Кокошине Кокошиње | |
| — село — | |
 | |
  Кокошине | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Куманово |
| Географска област | Овче поле |
| Надм. височина | 652 m |
| Население | 45 души (2002) |
| Пощенски код | 1309 |
| МПС код | KU |
| Кокошине в Общомедия | |
Кокошине (на македонска литературна норма: Кокошиње; на албански: Kokoshinja) е село в Северна Македония, в община Куманово.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Овче поле в западното подножие на планината Манговица.
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Кокошине е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ е от 1842 година и представлява трикорабен безкуполен храм.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кокошине е село, населявано от 560 жители българи християни.[2]
През 1895-1904 година в Кокошине функционира сръбско училище.[3] Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 80 сръбски патриаршистки къщи.[4] След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[5] През септември 1904 година четата на Мише Развигоров убива осем сърбомани в селото, за които се смята, че са част от шпионска мрежа срещу ВМОРО.[6]
По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кукушине има 880 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[7] През 1907 година главният учител в Куманово пише в свой рапорт, че Кукушине има 102 чисто „български екзархийски къщи“. Населението се занимава със земеделие и скотовъдство, обработва афион и лозя.[8]
В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има екзархийско училище.[9]
В 1910 година селото пострадва при обезоръжителната акция.[10]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Кокошиние (Kokošinje) като българско християнско село.[11]
Според преброяването от 2002 година селото има 45 жители.[12]
| Националност | Всичко |
| македонци | 44 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Кокошине
Андон Дамянов, български духовник и общественик- Ананий Попанастасов (1871 – 1941), български духовник и революционер
- Йованче Каймакански, български революционер, селски войвода на ВМОРО[13]
- Мите Костов Кокошински, български революционер, войвода на ВМОРО
- Сава Илиев Николов, български опълченец
- Саздо Арсов, български революционер от ВМОРО, четник на Боби Стойчев[14]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Преродбенски период // Центар за дигитализација на националното наследство. Архивиран от оригинала на 2014-04-15. Посетен на 15 април 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 216.
- ↑ Гръцката и сръбски пропаганди в Македония (краят на ХІХ – началото на ХХ век). Нови документи. Съставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, с. 360-364.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 309.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
- ↑ Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, с. 43.
- ↑ Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 35, 15 март 1911, стр. 3.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 69.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.42
| |||||||||||
