Къшане
| Къшане К'шање | |
| — село — | |
 | |
  Къшане | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Куманово |
| Географска област | Овче поле |
| Надм. височина | 652 m |
| Население | 48 души (2002) |
| Пощенски код | 1309 |
| МПС код | KU |
| Къшане в Общомедия | |
Къшане или Къшани (изписване до 1945 година: Кѫшани; на македонска литературна норма: К'шање; на албански: Këshanji) е село в Северна Македония, в община Куманово.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Овче поле в западното подножие на планината Манговица.
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Къшане е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от 1884 година.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Къшани е село, населявано от 420 жители българи християни.[2]
Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 76 сръбски патриаршистки къщи.[3] След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[4] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Къшани има 488 българи екзархисти.[5]
В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има екзархийско училище.[6]
В 1910 година селото пострадва при обезоръжителната акция.[7]
При избухването на Балканската война 1 човек от Къшани е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 48 жители, всички македонци.[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Преродбенски период // Центар за дигитализација на националното наследство. Архивиран от оригинала на 2014-04-15. Посетен на 15 април 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 216.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
- ↑ Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 35, 15 март 1911, стр. 3.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 857.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
| |||||||||||
