Emiliya Bozhilova's Reviews > The Mass Psychology of Fascism

"Фашисткият манталитет е манталитетьт на незначителния, поробен, зависим от авторитети и същевременно бунтовен "малък човек".”

Райх е един от психоаналитиците, напуснали Европа, бягайки от фашизма. Не, не е бил евреин, а просто интелигентен, макар и чалнат, австриец. Омразата му е продиктувана от две основни разклонения в убежденията му:
✔️ фройдизмът, отричащ механистичното тълкуване на човешкото поведение и постъпки и открехнал кутията на Пандора у всеки, наречена на “подсъзнание”; и
✔️ марксизмът с неговата икономическа класова теория, даваща път на преките производители на материалните блага.

Съчетанието у Райх е втрещяващо, защото двете теории са взаимноотричащи се. Но кой, ако не един психиатър, ще успее да съчетае несъчетаемото?

Полезните наблюдения на Райх са, че фашизмът не идва от нищото и никого от масите хора не е “заблудил”. Масите не са били “жертва” на измама, а съвсем доброволен участник. Фашистката идеология е толкова успешна, именно защото много нейни елементи са в синхрон с тогавашни масови представи и ценности. Те са в спектъра на крайния консерватизъм и крайното дясно, и плътно в сферата в реакционерството. Реакционерство в личния живот (безусловен авторитарен патриархат, безусловно следване на авторитети като църква, родителска воля, пълна власт на съпруг над съпруга, която е единствено машина за възпроизводство, обществено мнение и т.н) е неразривна предпоставка за реакционерство в обществения живот (както и обратното). И тъй като фашизмът е реакционерство, гарнирано с биологичната мистика на расовата теория, то намира естествен радушен прием именно у крайно консервативните членове на масовите слоеве от обществото. Това са обикновени, аполитични хора, блюстителите на крайния морал (на това, което техните авторитети са им набили безкритично в главата като морал). Тези хора са целевата аудитория на и марксизма, който обаче те не приемат и отхвърлят като “развращаване”, защото икономическите им затруднения са едва на второ място в личния им светоглед, а на първо място е диктатът на психически нагласи, които са много по-мрачни, по-ирационални даже от механистичния марксизъм, и водят до фрустрация и реакционерство.

Проблемът е, че Райх буквално се е олял с марксистките си постановки, които - в интерес на истината - громи като механистични (неотчитащи психиката) и превърнали се в догма без връзка с реалността (говорим за 30-те години, когато е започнал да пише книгата). Затова подробностите са на неразбираем от днешна гледна точка език, освен за заклети експерти по марксистка терминология. Залитанията из дебрите на фройдизма за щяло и не щяло също идват в повече и говорят за вътрешните отклонения на самия автор, които избиват на по-късен етап от живота му.

В същината си свидетелство на очевидец на епохата, книгата е предимно остаряла, с няколко истински точни и ценни наблюдения.

2,5⭐️