Роза Отунбаева
| Роза Отунбаева | |
 | |
| 3-ти президент на Киргизстан | |
| Мандат | 7 април 2010 – 1 декември 2011 |
|---|---|
| Предшественик | Курманбек Бакиев |
| Наследник | Алмазбек Атамбаев |
| Лична информация | |
| Родена | |
| Религия | Агностицизъм[1] |
| Съпруг | Болот Садибакасов |
| Полит. партия | Социалдемократическа партия |
| Образование | Московски държавен университет |
| Роза Отунбаева в Общомедия | |
Роза Исаковна Отунбаева (на киргизки: Роза Исаковна Отунбаева) е киргизки политик, бивш президент и премиер на Киргизстан.
Полага клетва при встъпване в длъжност на 3 юли 2010 г. след като временно е лидерка на Априлската революция през 2010 г., довела до изгонването на тогавашния президент Курманбек Бакиев. Тя е бивш министър на външните работи и председател на Социалдемократическата партия на Киргизстан.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ранни години
[редактиране | редактиране на кода]Отунбаева е родена в Ош, Киргизка ССР в семейството на Исак Отунбаев, член на Върховния съд на Съветска Киргизия. Завършва Философския факултет на Московския държавен университет през 1972 г., след което е старши преподавател и декан на Философския факултет в Киргизкия национален университет в продължение на 6 години. През 1975 г. става кандидат на науките след защита на дисертацията „Критика на фалшификацията на марксистко-ленинската диалектика от философите на Франкфуртската школа“[2].
Освен киргизски език ползва свободно руски език. Владее също английски, немски и френски език[3][4].
Политическа кариера
[редактиране | редактиране на кода]През 1981 г. Отунбаева започва политическата си кариера като втори секретар на Ленинския районен комитет на Комунистическата партия в гр. Фрунзе (днешен Бишкек). В края на 1980-те години е начело на Комисията на СССР по въпросите на ЮНЕСКО и член на Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО.
През 1992 г. вече независимият Киргизстан е ръководен от Аскар Акаев, при който тя става заместник министър-председател и министър на външните работи – позиции, които запазва до края на годината, когато става първия посланик на страната си в САЩ и Канада. Връща се към предишните си постове през 1994 г.
След ареста на журналистката Замира Сидикова и нейната заместничка Тамара Славчева тя се обявява против организациите за човешки права, които обвиняват режима на Акаев, че ограничава свободата на словото в Киргизия. Редактор на парламентарния вестник „Свободни планини“ е осъден по член 128, точка 2 от Наказателния кодекс (за клевета в разпространение чрез масмедия) на година и половина затвор за нейни статии, критикуващи президента Акаев.
През 1998 – 2001 г. тя е първи посланик на Киргизстан в Обединеното кралство. През 2002 – 2004 г. е заместник-председател на Наблюдателната мисия на Обединените нации в Грузия. Открито се бори за отстояване на човешките права в източната територия на Абхазия, населена предимно с грузинско население.
След пристигането си в Киргизстан в края на 2004 г. Отунбаева влиза в политическото поприще. През декември 2004 г. тя и 3 други опозиционни парламентаристи основават партия Ata-Jurt („Отечество“), подготвяйки се за парламентарните избори през февруари 2005 г.[5]
Не може да се кандидатира на законодателните избори през 2005 г. поради приет преди това закон, изискващ кандидат-депутатите да са живели в страната последните 5 години преди изборите. Времето, през което тя е посланик в Обединеното кралство, я възпрепятства да отговори на този критерий. Затова се кандидатира чак през 2010 г.
Революция на лалетата
[редактиране | редактиране на кода]Отунбаева е сред ключовите водачи в Революцията на лалетата в Киргизстан, която довежда до сваляне от власт на президента Акаев.[6] След това тя работи няколко месеца като министър на външните работи във временното правителство на тогавашния министър-председател (и действащ президент Курманбек Бакиев. След като Бакиев е избран за президент и Феликс Кулов е избран за министър-председател, Отунбаева не успява да получи необходимата парламентарна подкрепа, за да стане министър на външните работи.[5] Няколко месеца по-късно тя неуспешно участва в парламентарните избори. Отунбаева изиграва ключова роля в протестите от ноември 2006 г., когато успешно се налага нова демократична конституция.
За кратко време тя е съпредседател на партията „Флаг на националното възраждане“. През декември 2007 г. Роза Отунбаева е избрана в Жогорку Кенеш – парламента на Киргизстан, в листата на Социалдемократическата партия, чийто лидер е от октомври 2009 г.
Въстание и президентство
[редактиране | редактиране на кода].jpeg)
На 7 април 2010 г. Отунбаева е избрана от опозиционните лидери като глава на временното киргизко правителство след всеобхватния бунт в Бишкек и свалянето на президента Курманбек Бакиев.[7]
Бакиев бяга в района на Джалалабад, когато безредиците стават по-яростни. Неспособен да обедини усилията си в подкрепа, той си подава оставката като президент на 10 април 2010 г. Заминава за Казахстан и после в Минск, Беларус, където му е даден статут на политически емигрант. На 21 април се отказва от подадената оставка и декларира, че все още е президент на Киргизстан. Отунбаева изисква той да бъде изправен пред съд.[8]
Докато Роза Отунбаева изпълнява длъжността временен президент, тя има 4 мъже заместници. Считано е за необичайно, тъй като малко жени в Киргизстан се занимават с политика. Нейният първи разговор, след като взима властта, е с руския министър-председател Владимир Путин. Отунбаева декларира, че новите избори ще бъдат след 6 месеца и че тя ще бъде действащ президент дотогава.[9]
На 19 май 2010 г. временното правителство обявява, че изборите ще се забавят до 2011 г. и Отунбаева е провъзгласена за президент. Това довежда до силни протести в подкрепа на изгонения президент Курманбек Бакиев в Джалалабад, родния град на бившия президент.
След референдум за новата конституция на Киргизия тя официално встъпва в длъжност на 3 юли 2010 г. На Отунбаева обаче е забранено да участва в президентските избори през 2011 г., като нейният мандат приключва на 31 декември 2011 г.[10][11]
Референдумът е подкрепен от над 90% от гласувалите. Той променя формата на управление на страната от президентска република в парламентарна република. Парламентарните избори са определени за октомври и дотогава Отунбаева остава и министър-председател.[12][13]
Гледни точки
[редактиране | редактиране на кода]В своите интервюта Отунбаева заявява, че не вярва в бог. През 2010 г. по време на поздравителното си обръщение към народа на Киргизстан във връзка с приближаващия месец Рамадан Отунбаева заявява, че месецът ще донесе единство на нейната страна. Тя казва:
| „ | Свещеният Коран призовава хората, преживяващи тежки изпитания, към всеобща толерантност и опрощение на старите грехове един към друг. Тези дни, дори и бившите врагове трябва да си простят взаимно в името на по-нататъшното мирно съвместно съществуване. Трябва да разхвърлят всички вредни стари навици и великодушно да зачитат всички хора. Тези свещени идеи са един от най-високите върхове на хуманистичните идеали на Исляма. | “ |
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Роза Отунбаева е второто от 8 деца в семейството на Исак Отунбаев – юрист, член на Върховния съд на Киргизката ССР, и С. Даниярова – учителка.
Тя е разведена и има 2 деца – дъщеря Каракач и син Атая. Дъщерята е телевизионна водеща на програмата „Отдыхай“ на Евгений Губина. Нейният бивш стъпруг е Б. К. Садибасаков (източниците посочват също така фамилията като „Садикбасов“)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Fergana news Otunbayeva: signs of fate
- ↑ www.knyazev.org, архив на оригинала от 8 март 2012, https://web.archive.org/web/20120308165438/http://www.knyazev.org/books/Gov_over_3.pdf, посетен на 13 юни 2011
- ↑ www.rian.ru
- ↑ Osborn, Andrew. Roza Otunbayeva, the head of Kyrgyzstan's new interim government, is not an archetypal revolutionary // telegraph.co.uk, 8 април 2010. Посетен на 9 април 2010.
- ↑ а б Profile: Roza Otunbayeva // BBC, 8 април 2010. Посетен на 9 април 2010.
- ↑ www.iri.org, архив на оригинала от 9 ноември 2009, https://web.archive.org/web/20091109155129/http://www.iri.org/newsarchive/2005/2005-02-25-News-WSJ.asp, посетен на 13 юни 2011
- ↑ Radio Free Europe
- ↑ Kyrgyzstan opposition declares new government. BBC. 8 април 2010. Посетен на 8 април 2010.
- ↑ Osborn, Andrew. Kyrgyzstan riots: opposition forms interim government after deadly revolt // telegraph.co.uk, 8 април 2010. Посетен на 9 април 2010.
- ↑ Kyrgyzstan's interim leader named president until end of 2011 // Xinhua, 20 май 2010. Посетен на 20 май 2010.
- ↑ Kyrgyzstan: Roza Otunbaeva is appointed as the president until the end of 2011 without right for reelection. Full text of May 19th decree. May 20th, 2010. Ferghana.Ru Архив на оригинала от 2012-07-16 в archive.today.
- ↑ архивно копие, архив на оригинала от 20 април 2018, https://web.archive.org/web/20180420202857/https://rk-world.org/newsarchive_2008.aspx, посетен на 13 юни 2011
- ↑ Kyrgyz President Roza Otunbayeva congratulates compatriots with approach of holy month of Ramadan, архив на оригинала от 30 септември 2011, https://web.archive.org/web/20110930104657/http://eng.24.kg/community/2010/08/10/13009.html, посетен на 13 юни 2011
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((ru)) Интервюта за „Московско ехо“
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Roza Otunbayeva и страницата „Отунбаева, Роза Исаковна“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
