Константин Георгиев
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Константин Георгиев.
Константин Георгиев | |
български генерал | |
Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
---|---|
Образование | Национален военен университет |
Дата и място на раждане | |
Дата и място на смърт | |
Друга дейност | Народен представител в: XXI ОНС |
Константин Георгиев Георгиев е български офицер, генерал-майор. Военен деец и политик от Демократическия сговор.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Константин Георгиев е роден на 25 август 1873 г. в град Брезник (според други сведения, в село Табан, Драгоманско). На 18 юни 1891 година постъпва на военна служба. Завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище в София през 1895 година и военна академия в Русия. Започва кариерата си на военен в 1895 година като артилерийски подпоручик от 3-то планинско артилерийски отделение. По-късно е произведен в чиновете поручик (1895), служи във 2-ри артилерийски полк. През 1904 г. е произведен в чин капитан и служи като адютант във 2–ра инспекционна област. На 4 септември 1910 е произведен в чин майор, а от следващата година е помощник-началник на секция в Щаба на армията.
По време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) служи като началник на оперативната секция в Щаба на действащата армия, след войните на 14 февруари 1914 е произведен в чин подполковник, а от януари 1915 г. отново е началник на оперативната секция в Щаба на армията. През Първата световна война (1915 – 1918) е на същата служба до 1917 година, като на 16 март 1917 е произведен в чин полковник. През 1918 г. изпълнява длъжността началник на щаба на 5–а пехотна дунавска дивизия. От 1919 г. е началник на Военната академия[1].
При уволняването си от войската на 30 септември 1920 година е произведен в чин генерал-майор. Междувременно е помощник-началник на секция в Щаба на армията, началник на щаба на Пета пехотна дунавска дивизия (1917) и помощник-началник на Щаба на Действащата армия.
След Първата световна война се включва във Военния съюз, а след уволняването си от армията и в гражданските партии. Генерал Георгиев е гарнизонен водач на Военния съюз в София. В XXI обикновено народно събрание е депутат от управляващия Демократически сговор.
В началото на 1925 година военната организация на Българската комунистическа партия планира извършването на атентата в църквата „Света Неделя“. Константин Георгиев, депутат и ръководител на софийската организация на Военния съюз, е избран като примамка за нападението. Към 20 часа на 14 април 1925 година той е застрелян от комунистическия терорист Атанас Тодовичин пред църквата „Свети Седмочисленици“, където отива за вечерната служба, заедно със своята внучка.[2]
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На генерал Коста Георгиев е наречена улица в квартал „Орландовци“ в София (Карта).
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (1895)
- Поручик (1899)
- Капитан (1904)
- Майор (4 септември 1910)
- Подполковник (14 февруари 1914)
- Полковник (16 март 1917)
- Генерал-майор (3 септември 1920)
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Военен орден „За храброст“ IV степен 1 и 2 клас
- Народен орден „За военна заслуга“ V степен на военна лента
- Княжески орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Петров, Т. и Станчев, Т. 105 години Военна академия „Георги Стойков Раковски“. Военна академия „Георги Стойков Раковски“, 2017, с. 41
- ↑ Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 225.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 185.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
|
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Носители на орден „За военна заслуга“
- Носители на орден „Свети Александър“
- Шестнадесети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Български военни дейци от Първата световна война
- Български военни дейци от Балканските войни
- Генерал-майори от Царство България
- Български политици (1918 – 1945)
- Демократически сговор
- Родени в Брезник
- Починали в София
- Жертви на политически убийства в България