Марко Андреев

Марко Андреев
български генерал
Звание	генерал-майор
Години на служба	1889 – 1919
Род войски	артилерия пехота
Военно формирование	5-и артилерийски полк 1-ви артилерийски полк 4-ти артилерийски полк 3-ти артилерийски полк 7-а пехотна дивизия 4-та пехотна дивизия
Командвания	3–а б. от 4–и арт. полк (МВ) 3–а б. от 4–и арт. полк (БВ) Щаб на 3-та дивизия (ПСВ) 32-ри пехотен полк (ПСВ) Оперативно отд. (ПСВ) Щаб на 4-та дивизия (ПСВ) 1-ва бр. от 7-а дивизия (ПСВ) 2-ра в. област (ПСВ)
Битки/войни	Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Награди	За военна заслуга
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	18 февруари 1872 г. Дивдядово, България
Дата и място на смърт	1954 г. София, Народна република България

Марко Андреев Андреев е български военен деец, генерал-майор, участник в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918), заемал редица висши командни длъжности през последната.

Биография

Марко Андреев е роден е на 18 февруари 1870 г. в село Дивдядово, днес квартал на град Шумен. През 1882 г. завършва четвъртокласно училище в Шумен, а през 1885 г. Държавната реална гимназия във Варна. На 27 август 1889 г. постъпва на военна служба (Военно на Негово Княжеско Височество училище), което завършва на 2 август 1892, когато е произведен в чин подпоручик и зачислен в артилерията. През 1896 г. е произведен в чин поручик. През 1900 г. служи в 5^–и артилерийски полк и на 2 май 1902 г. е произведен в чин капитан.

През 1905 като капитан в 1^-ви артилерийски полк, в който служи от същата година е командирован за обучение в Николаевската генералщабна академия, която завършва през 1908 година. След завършване на академията се завръща в България и на 30 декември 1908 е произведен в чин майор. През 1909 служи като батареен командир в 3^–и артилерийски полк, след което от 1909 до 1910 г. е преподавател по тактика във Военното на Негово Величество училище.

На 1 септември 1910 г. майор Андреев служи в 4^-ти артилерийски полк. Взема участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата война (1913) като командир на 3^–а с. с. батарея от 4^–и артилерийски полк. На 14 юли 1913 г. е произведен чин подполковник. След войните в периода юни 1914 – 2 септември 1915 редактира „Военен журнал“ и „Военни известия“ в щаба на армията. На 2 октомври 1914 г. е назначен за председател на Военно-историческата комисия. През 1915 г. временно заема длъжността председател на Военноисторическата комисия.

Първа световна война (1915 – 1918)

По време на Първата световна война (1915 – 1918) подполковник Андреев служи като началник-щаб на 3^-та пехотна балканска дивизия (2 септември 1915 – 30 юни 1916), а от 30 юни 1916 до 30 ноември 1916 командва 32^-ри пехотен загорски полк. На 30 ноември 1916 е назначен за началник на Оперативното отделение при Щаба на армията, на която служба е до 16 май 1917. На 14 юли 1917 г. е произведен в чин полковник. По-късно до 23 ноември 1917 е началник на щаба на 4^–а пехотна преславска дивизия, след което е назначен за командир 1^–ва пехотна бригада от 7^–а пехотна рилска дивизия (23 ноември 1917 – 23 септември 1918). Служи и като командир на 3-та бригада от 3-та пехотна балканска дивизия.

В периода 24 октомври 1918 – 1 август 1919 полковник Андреев е началник-щаб на 2^-ра военна инспекционна област, като веднага след това е уволнен и преминава в запаса. На 31 декември 1935 е произведен в чин генерал-майор. Като о.з. генерал е назначен за окръжен управител в Шумен.

Генерал-майор Марко Андреев умира през 1954 в София.

Семейство

Марко Андреев е женен и има 3 деца.

Военни звания

• Подпоручик (2 август 1892)
• Поручик (1896)
• Капитан (2 май 1902)
• Майор (30 декември 1908)
• Подполковник (14 юли 1913)
• Полковник (16 март 1917)
• Генерал-майор (31 декември 1935)

Награди

• Военен орден „За храброст“ IV степен 2 клас (1912)
• Военен орден „За храброст“ III степен 2 клас
• Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военно отличие
• Орден „За заслуга“ на обикновена лента
• Медал за участие в Балканските войни (1912 – 1913) на зелена лента (1 юни 1937)
• Медал за участие в Европейската война (1915 – 1918) на червена лента (1 юни 1937)

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 32.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
• Форуми „Бойна Слава“ – Андреев, Марко Андреев