Асен Кръстев
Асен Кръстев | |
български генерал | |
Битки/войни | Първа световна война Втора световна война |
---|---|
Образование | Национален военен университет |
Дата и място на раждане | 21 септември 1893 г.
|
Дата и място на смърт | 1968 г.
|
Асен Ивков Кръстев е български офицер, генерал-майор.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 21 септември 1893 г. в Брезник. Завършва Военното училище в София през 1914 г. Службата си започва в първи гаубичен полк. Известно време е в бреговото артилерийско отделение на флота и в двадесет и четвърти пехотен полк. Служи в 7-о полско артилерийско отделение и от 1930 г. е на служба в 4-ти дивизионен артилерийски полк, като по-късно същата година е на служба във 2-ри армейски артилерийски полк. След това през същата година е назначен за преподавател във Военното училище. През 1928 г. завършва Генералщабна академия.
През 1931 г. майор Асен Кръстев е назначен за началник на секция в щаба на армията, на 3 септември 1932 г. е произведен в чин подполковник, а от 1933 г. е назначен за адютант на 2-ра пехотна тракийска дивизия. През 1934 година е назначен за инспектор на класовете във Военното училище, по-късно същата година е изпратен за военен аташе в Москва (17 октомври 1934 – 8 февруари 1937). Уволнен от армията през 1935 г. с чин майор или през 1937 г. с чин подполковник.[1] След това работи като журналист. От 1936 г. е помощник-командир на шеста пехотна бдинска дивизия, като на 3 октомври е произведен в чин полковник. На 3 октомври 1941 г. е произведен в чин генерал-майор. Според справка на Държавна сигурност е произведен в чин генерал-майор след 9 септември 1944 г. по предложение на звенара Петко Стоянов [2]
В периода 14 септември 1944 – 21 януари 1945 е командир на трета армия. През 1945 е назначен за офицер за свръзка в щаба на трети украински фронт. През 1945 става командир на четвърта армия. Същата година е направен началник на спомагателни войски. В периода 23 юли 1945 – 1947 е началник на тила на българската армия. Между 1948 и 1951 г. е началник на Военната академия „Г.С.Раковски“ в София. След това е началник на Историческия отдел при Министерството на народната отбрана. Старши преподавател по военна история във Военнотехническата академия. През 1951 г. е взет на предварителна разработка под псевдоним „Консула“ от Държавна сигурност.[3] Излиза в запаса през 1956 г. Награден с орден „Отечественной войны“ 1 ст. (1945).
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (25 август 1915)
- Поручик (30 май 1917)
- Капитан (1 май 1920)
- Майор (3 септември 1928)
- Подполковник (3 септември 1932)
- Полковник (3 октомври 1936)
- Генерал-майор (3 октомври 1941)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 144.
- ↑ Държавна сигурност и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.), Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2014, с.936
- ↑ Държавна сигурност и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.), Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2014, с.934
- ↑ Държавна сигурност и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.), Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2014, с.937
- Генерал-майори от Царство България
- Български военни дейци от Първата световна война
- Български военни дейци от Втората световна война
- Български военни аташета в СССР
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Носители на орден „За военна заслуга“
- Тридесет и пети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Родени в Брезник