Никола Желявски

Никола Желявски
български военен деец
Звание	Генерал-лейтенант
Години на служба	1879 – 1918
Служи на	България
Род войски	Пехота
Командвания	14-и пехотен полк 1-ва пехотна дивизия (МВ)
Битки/войни	Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Награди	Вижте по-долу
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	23 април 1859 г. (стар стил) София, Османска империя
Дата и място на смърт	24 май 1926 г. София, Царство България

Никола Петров Желявски е български офицер (генерал-лейтенант), командир на 1^-ва пехотна дивизия през Междусъюзническата война (1913), началник на тиловото управление на 3^-та армия и на 3^-та дивизионна област през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография

Никола Желявски е роден на 23 април 1859 г. в София. Син е на Пешо Тодоров – Желявеца, търговец от Желява, който се установява в София и е сред ръководителите на българската община в града - избиран е за член на меджлисите, член е на Следствената комисия по Арабаконашкия обир, довел до обесването на Васил Левски (1873), заточен е в Диарбекир през 1875-1878 година. По-голям брат на Никола Желявски е общественикът Тодораки Пешов.

След Освобождението, постъпва в първя набор на Българската земска войска – 3-та пехотна радомирска дружина (1878). В края на 1878 година постъпва във Военното училище в София и през 1879 година завършва с първия випуск. Като подпоручик е зачислен в 3-та пехотна радомирска дружина, по-късно служи и в 5^-а пехотна дружина. На 30 август 1882 година е произведен в чин поручик а на 30 август 1885 г. в чин капитан. На 11 септември 1885 г. е назначен за командир на 4^-та дружина от 1^-ви пехотен софийски полк.

Сръбско-българска война (1885)

По време на Сръбско-българската война (1885) е командир на 4^-та дружина от 1-ви пехотен софийски полк, с която участва в боевете при Сливница, Алдомировци, Гълъбовци, Гургулят, Брезник, Бански дол, Суково, нощното дело при Смърдан, Пирот и Растница. Под Гургулят и Брезник е назначен за началник на резерва и същевременно подкрепя боевата линия. Под Бански дол и Суково командва авангарда на колоната на майор Попов.

На 23 април 1887 г. е произведен в чин майор, през 1892 г. в чин подполковник и през 1896 г. в чин полковник. Служи във 2^-ри пехотен полк. През 1903 г. поема командването на 14^-и пехотен македонски полк, а след това на 1^-ва бригада от 1-ва пехотна дивизия (1909 – 1912).

Балкански войни (1912 – 1913)

По време на Балканската война (1912 – 1913) е командир на 1^-ва бригада на 1^-ва пехотна софийска дивизия, която в състава на 1^-ва армия се сражава на Тракийския военен театър. През на Междусъюзническата война (1913) е началник на 1^-ва пехотна софийска дивизия (юни 1913), с която воюва срещу сърбите. На 2 август 1913 г. е повишен в чин генерал-майор.

Първа световна война (1915 – 1918)

В Първата световна война (1915 – 1918) е началник на тиловото управление на 3^-та българска армия (1915) и началник на 3^-та дивизионна област (1917 – 1918). След това е генерал за поръчки и от 1 ноември 1918 г. преминава в запаса, повишен в чин генерал-лейтенант.

Генерал-лейтенант Никола Желявски умира на 24 май 1926 г. в София.

Семейство

Никола Желявски е женен и има 4 деца. Синът му Петър е офицер от Балканските (1912 – 1913) и Първата световна война (1915 – 1918), като достига до звание подполковник. Брат е на първия избран кмет на София Тодораки Пешов.

Военни звания

• Прапоршчик (10 май 1879)
• Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван)
• Поручик (30 август 1882)
• Капитан (30 август 1885)
• Майор (23 април 1887)
• Подполковник (1892)
• Полковник (1896)
• Генерал-майор (2 август 1913)
• Генерал-лейтенант (31 октомври 1918)

Награди

• Орден „За храброст“ III и IV степен, 2-ри клас
• Орден „Свети Александър“ III степен с мечове по средата, IV и V степен без мечове
• Орден „За военна заслуга“
• Орден „За заслуга“ на обикновена лента
• Османски медал „За бойни заслуги“, 12 декември 1916

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 307.
• Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 94
• Форуми „Бойна Слава“ – Желявски, Никола Петров

• Портал „Военна история на България“