Направо към съдържанието

Никола Наков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Наков
български генерал
Никола Наков, 1931 – 1932 г.
Никола Наков, 1931 – 1932 г.

Командвания4-ти пехотен полк
Първа българска армия
Битки/войниПърва световна война
Втора световна война
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
1 февруари 1945 г. (52 г.)
Никола Наков в Общомедия

Никола Кочев Наков е български офицер (генерал-лейтенант).

Никола Наков е роден на 24 февруари 1892 г. във Враца. През 1913 година завършва Военното училище в София, произведен е в чин подпоручик и започва служба в 3-ти пехотен бдински полк. По-късно служи в 54-ти пехотен битолски полк и отново в 3-ти пехотен бдински полк. От 1929 година е адютант на военния министър.[1] През 1932 година е командир на дружина към ШЗО в Княжево,[2] а от от 1934 година е командир на четвърти пехотен плевенски полк.[3] На 6 май 1935 г. е произведен в чин полковник и същата година година е назначен за началник-щаб на първа пехотна софийска дивизия.[4] През 1938 година става командир на дивизията.[5] На 3 октомври 1940 г. е произведен в чин генерал-майор.

В периода 11 април 1942 – 13 септември 1944 г. е командващ първа българска армия. Уволнен е от служба на 13 септември 1944 г. официално „по навършване на 25-годишна служба“, но реално с тази заповед, както и със заповедта от 14 септември е направена първата чистка на т.нар. „реакционни елементи от армията“.[6] Осъден е на смърт от четвърти върховен състав на Народния съд.[7]

  1. Министерска заповед № 7 от 1929 г.
  2. МЗ № 7 от 1932 г.
  3. МЗ № 122 от 1934 г.
  4. МЗ № 75 от 1935 г.
  5. МЗ № 54 от 1939 г.
  6. Семерджиев, Атанас. Отечествената война на България 1944 – 1945: документи и материали. Т. 1. София, Военно издателство, 1980. с. 78 – 79. (Цит: Заповед № 117 на Министъра на войната от 13 септември 1944 г. / ЦВА, ф. 1, оп. 1, а. е. 493, л. 229)
  7. Погромът върху българския офицерски корпус, посетен на 13.03.2013
  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 307.