Никола Наков
Никола Наков | |
български генерал | |
Никола Наков, 1931 – 1932 г. | |
Командвания | 4-ти пехотен полк Първа българска армия |
---|---|
Битки/войни | Първа световна война Втора световна война |
Образование | Национален военен университет |
Дата и място на раждане | 24 февруари 1892 г.
|
Дата и място на смърт | 1 февруари 1945 г.
|
Никола Наков в Общомедия |
Никола Кочев Наков е български офицер (генерал-лейтенант).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Никола Наков е роден на 24 февруари 1892 г. във Враца. През 1913 година завършва Военното училище в София, произведен е в чин подпоручик и започва служба в 3-ти пехотен бдински полк. По-късно служи в 54-ти пехотен битолски полк и отново в 3-ти пехотен бдински полк. От 1929 година е адютант на военния министър.[1] През 1932 година е командир на дружина към ШЗО в Княжево,[2] а от от 1934 година е командир на четвърти пехотен плевенски полк.[3] На 6 май 1935 г. е произведен в чин полковник и същата година година е назначен за началник-щаб на първа пехотна софийска дивизия.[4] През 1938 година става командир на дивизията.[5] На 3 октомври 1940 г. е произведен в чин генерал-майор.
В периода 11 април 1942 – 13 септември 1944 г. е командващ първа българска армия. Уволнен е от служба на 13 септември 1944 г. официално „по навършване на 25-годишна служба“, но реално с тази заповед, както и със заповедта от 14 септември е направена първата чистка на т.нар. „реакционни елементи от армията“.[6] Осъден е на смърт от четвърти върховен състав на Народния съд.[7]
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (1913)
- Поручик (2 август 1915)
- Капитан (18 септември 1917)
- Майор (6 май 1924)
- Подполковник (6 май 1928)
- Полковник (6 май 1935)
- Генерал-майор (3 октомври 1940)
- Генерал-лейтенант (6 май 1944)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Министерска заповед № 7 от 1929 г.
- ↑ МЗ № 7 от 1932 г.
- ↑ МЗ № 122 от 1934 г.
- ↑ МЗ № 75 от 1935 г.
- ↑ МЗ № 54 от 1939 г.
- ↑ Семерджиев, Атанас. Отечествената война на България 1944 – 1945: документи и материали. Т. 1. София, Военно издателство, 1980. с. 78 – 79. (Цит: Заповед № 117 на Министъра на войната от 13 септември 1944 г. / ЦВА, ф. 1, оп. 1, а. е. 493, л. 229)
- ↑ Погромът върху българския офицерски корпус, посетен на 13.03.2013
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 307.
- Генерал-лейтенанти от Царство България
- Български военни дейци от Първата световна война
- Български военни дейци от Втората световна война
- Тридесет и трети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Родени във Враца
- Починали в София
- Жертви на Народния съд
- Носители на орден „За храброст“ IV степен