Иван Бончев

Иван Бончев
	Иван Бончев
български генерал
Звание	Генерал-майор
Години на служба	1883 – 1918
Служи на	България
Род войски	Българска армия
Битки/войни	Солунски фронт; Балканска война; Междусъюзническа война; Първа световна война
Награди	Вижте по-долу
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	20 юни 1866 г. Ески Джумая, Османска империя
Дата и място на смърт	1958 г. (91 г.) България

Иван Бончев Бончев е български офицер, генерал-майор, командир на 18^-и пехотен етърски полк през Балканските войни (1912 – 1913), на 3^-та бригада от 9^-а пехотна плевенска дивизия и 5^-а пехотна дунавска дивизия по време на Първата световна война (1915 – 1918).

Биография

Иван Бончев е роден на 20 юни 1866 година в Ески Джумая, Османска империя. Постъпва на военна служба на 11 юли 1883 година. През 1887 година завършва в осми випуск на Военното училище в София и на 27 април е произведен в чин подпоручик. През 1900 г. служи като дружинен командир в 17^-и пехотен доростолски полк. През 1908 г. завършва Николаевската генералщабна академия в Санкт-Петербург. От 1909 г. е председател на домакинската комисия в 17^-и пехотен доростолски полк, а от 1911 г. е началник на 17^-о полково военно окръжие.

На 24 октомври 1912 година, по време на Балканската война (1912 – 1913) подполковник Иван Бончев е назначен за командир на 18^-и пехотен етърски полк, с който полк участва в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913). Командва полка до 5 октомври 1913 година. От 18 май 1914 до 1915 година командва 20^-и пехотен добруджански полк.

През Първата световна война (1915 – 1918) първоначално командва 3^-та бригада от 9^-а пехотна плевенска дивизия, след което е началник на 5-а пехотна дунавска дивизия, която влиза в състава на 2^-ра армия и воюва на Македонския фронт. През 1918 г. е повишен в чин генерал-майор и след края на войната, на 31 октомври 1918 е уволнен и преминава в запаса.

Генерал-майор Иван Бончев умира през 1958 година.

Семейство

Иван Бончев е женен и има 4 деца.

Военни звания

Подпоручик (27 април 1887)
Поручик (18 май 1890)
Капитан (2 август 1894)
Майор (18 май 1905)
Подполковник (1911)
Полковник (18 май 1914)
Генерал-майор (1918)

Награди

Войнишки кръст „За храброст“ IV степен (1885)
Народен орден „За заслуга“ на обикновена лента (1889)
Знак „За 10 години отлична служба“ (1897)
Народен орден „За военна заслуга“ V степен с корона на обикновена лента (1906)
Знак „За 20 години отлична служба“ (1907)
Възпоменателен кръст „За независимостта на България 1908 година“ (1909)
Военен орден „За храброст“ IV степен, 2^-ри клас (1913)
Княжеский орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата (1914)
Военен орден „За храброст“ III степен, 2^-ри клас (1917)

Чуждестранни

Орден „Железен кръст“ II степен, Германска империя (1916)
Орден „Железен кръст“ I степен, Германска империя (1917)
Кръст „За военна заслуга“ II степен, Австро-Унгария (1917)
Орден „Железен полумесец“, Османска империя (1917)

Източници

Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 91.
Пулова, Н., Пулов, Й. – „18 пехотен Етърски на Н.В. цар Фердинанд I полк в дати и събития 1889 – 1944“, Велико Търново, 1997, Издателство „ПИК“
Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 148
Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.