Направо към съдържанието

Авдела

Авдела
Αβδέλλα
Панорама на Авдела
Панорама на Авдела
Гърция
40.0069° с. ш. 21.1253° и. д.
Авдела
Западна Македония
40.0069° с. ш. 21.1253° и. д.
Авдела
Гревенско
40.0069° с. ш. 21.1253° и. д.
Авдела
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГревена
Географска областПинд
Надм. височина1350 m
Население12 души (2001 г.)
Пощенски код510 32
Телефонен код2462
Авдела в Общомедия

Авдела или Абдела (на гръцки: Αβδέλλα; на арумънски: Avdhela, Abela, Abdela) е село в Гърция, част от дем Гревена, административна област Западна Македония.[1] Населението на селото е влашко.[1]

Селото е разположено на 40 km югозападно от град Гревена на 1350 m надморска височина в планината Пинд. Разположено е на границата на Националния парк „Пинд“.[1][2]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]
Авдела, изгорена от гръцките андарти в 1905 г. На снимката се вижда Милтон Манаки и Коста Екзархо, Фото: Братя Манаки
Икона на Света Богородица от манастира „Света Троица“ в Авдела с надпис на румънски език
Икона на Свети Атанасий Александрийски от църквата „Свети Атанасий“, XIX век

Преди 1800 година селото е в местността Фадинес, но се премества на сегашното си място, което е с по-добър климат.[1] Населението му се състои предимно от големи семейства влашки овчари.[1] Селяните се ползват с известна автономия, но тези привилегии са изгубени по времето на Али паша Янински.[1]

През 1880 година Апостол Маргарит открива в Авдела румънско училище.[3] Според други източници румънското училище е открито още през 1867 година.[1][4] Според Густав Вайганд в Авдела „националната партия е по-силна отъ гръцката“.[5]

„Неоспоримъ фактъ е, че, откато се е отстѫпила Тесалия на Гърцитѣ, тѣзи лѣтни села отъ година на година все се намаляватъ по численностьта на жителитѣ си. Прѣзъ септември 1886 година въ Самарина намѣрихъ[6] само 3,000 жители, а по-прѣди биле 10,000. Много кѫщи сѫ праздни, други сѫ вече срутени и никой не мисли да поднови тѣзи кѫщи...

...общината имъ има 12,000 овце, които принадлѣжатъ не само на хора овчари, но и на занаятчии, и всичкитѣ се закарватъ на паша отъ овчаритѣ. Общината е плащала прѣди само 400 лири данъкъ за мѫжетѣ и кѫщитѣ и по 4 1/2 гроша на всѣка овца; но понеже нѣмаше строгъ контролъ, често пѫти правителството губѣше, защото за една малка сума чиновницитѣ се подкупуваха и по този начинъ много отъ овцетѣ се укриваха. Сега пъкъ, като се минава гръцката граница, прави се едно точно прѣброявание и се изисква на овца по 2 гроша, а отъ турцитѣ по 3 1/2 гроша; така щото на овца се пада всичко 5 1/2 гроша. Значи, сега се плаща по единъ грошъ повече на овца, па при това и пограничнитѣ пазачи не могатъ да се подкупятъ.

Това не е всичкото. Сега трѣбва да се плаща за паспорти, мито за изработенитѣ покривки, келими и разнитѣ материи, което по-прѣди не сѫществуваше. Тѣзи женски домашни произведенин замѣняватъ въ Трикала, Лариса и Воло за памукъ и жито. Готовитѣ пари, които нплучаватъ, се употрѣбяватъ изключително за данацитѣ, така щото тѣмъ нищо не остава и вслѣдствие на това новечето отъ тѣхъ полека-лека продаватъ овцетѣ. Богатството постояно се изгубва и мнозина сѫ принудени да се оставятъ отъ овчарството и подкачатъ да се занимаватъ съ земледѣлие, както напр. изъ селата Шеску, Батсе и Алимерия, въ околностьта на Воло. Но понеже земледѣлието не е по вкуса на аромѫнина, затова мнозина сѫ се поселили въ прибрѣжнитѣ голѣми градове или пъкъ въ странство и се занимаватъ съ занаяти и[7] бакалство или държатъ хотели и слѣдъ малко врѣме изгубватъ националностьта си — това съмъ наблюдавалъ на много мѣста.

Но и онѣзи, които оставатъ въ родното си мѣсто, не сѫ по-добрѣ, отколкото прѣди. Общината плаща сѫщия или по-голѣмъ данъкъ, макаръ числото на жителитѣ да са е намалило. Напримѣръ, Авделската община е платила при горнята сума още 180 лири за пѫтища и то за такива, които не минаватъ прѣзъ общината и не принасятъ никаква полза на самата нея.“[8]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Авдела (Авела) брои 1500 жители власи.[9]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Авдела е чисто влашко село в Гревенската каза на Серфидженския санджак с 241 къщи.[10]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Авдела (Αβδέλα), Гревенска каза, живеят 1700 гърци влахофони, от които 400 румънеещи се.[11]

Заради надигналата се румънска пропаганда през октомври 1905 година Авдела е нападнато от гръцка андартска чета[1] и е изравнено със земята – изгорени са 133 къщи, 8 дюкяна, църквата и училището.[12][13] През май 1906 година 60 фамилии, мигриращи от Гревена в Авдела и охранявани от турски аскер, са нападнати от гръцки андарти, като са убити 4 арумъни и 10 турци.[14]

Енорийският храм на площада на селото „Успение Богородично“ изгаря в 1905 година и отново е построен в 1955 година.[15]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Авдела остава в Гърция. Преброяването от 1920 година сочи само 12 души, тъй като е направено през зимата, когато авделци са със стадата си в Тесалия.[2]

На 14 юни 1944 година селото е изгорено от германските окупационни части.[1] Вследствие на Втората световна и Гражданската война цялото население бяга в големите градове.[2]

На площада на селото има бюстове на родените тук кинопионери Братя Манаки.[1]

Прекръстени с официален указ местности в община Авдела на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Боцамици[16] Μποτσαμίτσι Куцуракия Κουτσουράκια[17] местност СЗ от Авдела[16]
Стадес[16] Στάντες Станес Στάνες[17] местност СЗ от Авдела[16]
Дова[16] Ντόβα Довас Ντόβας[17] местност И от Авдела[16]
Мендания Тенгу[16] Μεντάνια Τέγγου Идротривея Тенгу Ὑδροτριβεϊα Τέγγου[17] местност СИ от Авдела[16]
Бара[16] Μπάρα Лекани Λεκάνη[17] връх СИ от Авдела[16]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1156[2] 12[2] 86[2] 424[2] 6[2] 2[2] 4[2] 360[2] 130[2] 448 280 73
Апостол Маргарит

Виден авделец от XVIII век е Неофит II Сисанийски, сисанийски митрополит от 1792 до 1811 година. От Авдела са някои от най-видните дейци на арумънското възраждане като йеромонах Аверкий (1806 - ?), Димитрие Абеляну (? - 1933), Константин Кайрети, Николае Папахаджи (? - 1931), Перикле Чивика и разбира се Апостол Маргарит (1832 - 1903), родоначалника на борбата за арумънско възраждане. Видните балкански кинодейци братя Манаки - Милтон (1878 - 1954) и Янаки (1882 – 1964) са от Авдела. От Авдела са няколко видни румънски учени – Йоан Караджани (1841 - 1921), фолклорист и преводач, академик, Перикле Папахаджи (1872 - 1943), фолклорист, лингвист и историк, Таке Папахаджи (1892 - 1977), румънски лингвист, фолклорист и етнограф, както и поетите Нуши Тулиу (1872 - 1941) и Таке Качиона (1885 – 1971).

  • Μπίρκας, Κώστας. Αβδέλλα. Η αλπική κωμόπολη. Αετοφωλιά της ένδοξης Πίνδου. Αθήνα, Ιωλκός, 1978. (на гръцки)
  1. а б в г д е ж з и к Αβδέλλα // Η πόλη και τα χωριά του Νομού Γρεβενών. Архивиран от оригинала на 2015-01-19. Посетен на 19 януари 2015.
  2. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 107. (на македонска литературна норма)
  3. Спомени на Д. Атанасеску, публикувани в сп. Lumina, от октомври 1905 г., бл. 10, с. 319-330, в: Ласку, Стојка. Од историјата на ароманскиот печат во Македонија. Списанијата „Братство“ и „Светлина“, Скопје 2007, с. 122.
  4. Lascu, Stoica. EVENIMENTELE DIN IULIE-AUGUST 1917 ÎN REGIUNEA MUNŢILOR PIND – ÎNCERCARE DE CREARE A UNEI STATALITĂŢI A AROMÂNILOR. DOCUMENTE INEDITE ŞI MĂRTURII. STUDIU ISTORIOGRAFIC ŞI ARHIVISTIC // Armânlu. Архивиран от оригинала на 2015-01-19. Посетен на 19 януари 2015.
  5. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 132.
  6. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 129.
  7. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 130.
  8. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 131.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 276.
  10. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 73. (на македонска литературна норма)
  11. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 510. (на гръцки)
  12. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 264.
  13. Η Αβδέλλα στις αρχές του αιώνα
  14. Motta, Giuseppe. The Fight for Balkan Latinity. The Aromanians until World War I
  15. Πληροφορίες τοπωνυμίου // Greek tourism guide – GTP. Посетен на 5 януари 2015.
  16. а б в г д е ж з и к По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  17. а б в г д Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 17. (на гръцки)