Критаракия

Критаракия
Κριθαράκια
	Критаракия Κριθαράκια
— село —
	Критаракия Критаракия Критаракия
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Гревена
Надм. височина	780 m

Критаракия (на гръцки: Κριθαράκια), е село в Република Гърция, в дем Гревена, област Западна Македония.

География

Селото е разположено на 780 m надморска височина, на около 15 km северно от град Гревена и на 3 km южно от Климатаки (Дурвунища).^[1]

История

В Османската империя

В края на XIX век Критаракия е малко гръцко чифлишко село в северната част на Гребенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година в Критаракъ (Картаракя) живеят 71 гърци християни.^[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Картарана е чисто гръцко село в Гревенската каза на Серфидженския санджак с 13 къщи.^[3]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Критаракия (Κριθαράκια), Гревенска каза, живеят 45 гърци елинофони християни.^[4]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Критаракия влиза в състава на Кралство Гърция.

Населението произвежда жито, овошки, градинарски култури, като се занимава частично и със скотовъдство.^[5]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	19^[5]^[6]	19^[5]	24^[5]	46^[5]	38^[5]	49^[5]	24^[5]	19^[5]	13^[5]	15

Бележки

↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 119. (на македонска литературна норма)
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 275.
↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 72. (на македонска литературна норма)
↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 517. (на гръцки)
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 120. (на македонска литературна норма)
↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012

[Симовски_119-1] Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 119. (на македонска литературна норма)

[2] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 275.

[3] Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 72. (на македонска литературна норма)

[4] Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 517. (на гръцки)

[Симовски_120-5] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 120. (на македонска литературна норма)

[6] Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]