Кипурио
| Кипурио Κηπουρείο | |
| — село — | |
  Кипурио  Кипурио  Кипурио | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Географска област | Пинд |
| Надм. височина | 868 m |
| Население | 125 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 510 31 |
Кипурио (на гръцки: Κηπουρείο) е село в Република Гърция, дем Гревена, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 868 m надморска височина на 20-ина километра югозападно от град Гревена, в източните поли на планината Пинд. Простира се на няколко километра от дясната (южна) страна на река Венетикос. Непосредствано на изток от селото минава магистралата Егнатия одос. В землището на Кипурио са разположени останките от бившето село Лангадия (Забантос).[1] Към него гравитира и бившето село Георгица (Агиос Георгиос), което административно спада към дем Гревена.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]По времето на османското владичество през него минава основният път Янина-Гревена-Солун-Цариград, поради което става важно кираджийско селище. От средата на XVIII век в него функционира гръцко начално училище.[2]
В края на XIX век Кипурио е гръцко християнско село в югозападната част на Гребенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Кипурио живеят 600 гърци християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кипарио е чисто гръцко село в Гревенската каза на Серфидженския санджак със 116 къщи.[4]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Кипурго (Κηπουργό), Гревенска каза, живеят 520 гърци елинофони християни.[5]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Кипурио влиза в състава на Кралство Гърция.
Населението произвежда жито и картофи, като се занимава частично и със скотовъдство.[1]
В Кипурио функционира начално училище. Годишният селски събор се провежда на 26 юли и съвпада с храмовия празник на църквата „Света Параскева“. На Духовден се провежда събора на манастира „Горгяни“.[6]
В района на селото има три църкви: „Свети Николай“, „Свети Атанасий“ и „Света Параскева“. На няколко километра на запад се намира Горгянският манастир, построен в началото на XX век.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Раскифта[7][8] | Ρασκίφτα | Палиохори | Παλαιοχώρι[9] | връх (798 m) СЗ от Кипурио[8][7] |
| Факьоли[7][8] | Φακιόλι | Мандила | Μαντήλα[9] | връх (1233 m) ЮЗ от Кипурио[8][7] |
| Казанас[7] | Καζανάς | Палиокалива | Παλαιοκάλυβα[9] | местност З от Кипурио[7] |
| Цупани[7] | Τσουπάνι | Воскос | Βοσκός[9] | връх ЮЗ от Кипурио[7] |
| Горяни[7] | Γόργιαννη | Монастири | Μοναστήρι[9] | местност ЮЗ от Кипурио[7] |
| Казани[7][8] | Καζάνι | Килома | Κοίλωμα[9] | връх ЮИ от Кипурио[8][7] |
| Вланка[7] | Βλάνκα | Камбос ту Ника | Κάμπος τού Νίκα[9] | връх Ю от Кипурио[7] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 683[1][10] | 562[1] | 723[1] | 900[1] | 1100[1] | 741[1] | 533[1] | 500[1] | 302[1] | 437 | 206 | 125 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 117. (на македонска литературна норма)
- ↑ Официален сайт на бившия дем Горгяни[неработеща препратка]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 276.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 72. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 517. (на гръцки)
- ↑ Официален сайт на бившия дем Горгяни, архив на оригинала от 25 февруари 2011, https://web.archive.org/web/20110225065709/http://www.gorgiani.gr/cgs.cfm?areaid=1&id=2, посетен на 5 юни 2010
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е Kalabáka GSGS (Series); 4439. 2nd ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/9542." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
- ↑ а б в г д е ж Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 18. (на гръцки)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
