Направо към съдържанието

Спилео (дем Гревена)

Вижте пояснителната страница за други значения на Спилео.

Спилео
Σπήλαιο
— село —
Централният площад
Централният площад
Гърция
40.0044° с. ш. 21.2844° и. д.
Спилео
Западна Македония
40.0044° с. ш. 21.2844° и. д.
Спилео
Гревенско
40.0044° с. ш. 21.2844° и. д.
Спилео
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГревена
Географска областПинд
Надм. височина900 m
Население194 души (2021 г.)
Пощенски код511 00
Официален сайтspileo.gr

Спилео (на гръцки: Σπήλαιο) е село в Република Гърция, дем Гревена, област Западна Македония.

Селото е разположено на 900 m надморска височина, на около 25 km югозападно от град Гревена, в източните части на планината Пинд.[1] Южно от селото на Венетикос е красивият пролом Портица с каменния Портишки мост.

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Успение Богородично“

В края на ХІХ век Спилео е гръцко християнско село в югозападната част на Гребенската каза на Османската империя.

При входа на селото е разположен храмовият комплекс „Успение Богородично“, функционирал като манастир до 1929 година. В него има стенописи от 1641 и 1658 година. Селската църква „Свети Атанасий“ е от 1804 година. Освен нея в райна на Спилео има още четири църкви и параклиси. Спилейската крепост е обявена за защитен паметник.[2]

Големият тридневен селски събор се провежда ежегодно от 14 до 16 август в чест на Успение Богородично (Голяма Богородица). На 23 декември вечерта се провежда друг традиционен празник, на който се пеят християнски песни и се поднасят местно вино и наденици.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година в Спилио живеят 409 гърци.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Спилеон е чисто гръцко село в Гревенската каза на Серфидженския санджак със 79 къщи.[5]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Спилеон (Σπήλαιον), Гревенска каза, живеят 600 гърци елинофони християни.[6]

Към 1912 година в Спилео действа четата на капитан Рам.[7]

Църквата „Успение Богородично“

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Спилио влиза в състава на Кралство Гърция.

Христос Енислидис в 1951 година заявява, че в Спилео живеят 180 семейства и почти всички работят в имотите на манастира, без да уточнява за коя епоха става дума.[8]

Населението произвежда земеделски култури, като се занимава и със скотовъдство.[9]

Прекръстени с официален указ местности в община Спилео на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Милос[10] Μπλός Милеос Μηλεός[11] връх ЮЗ от Спилео[10]
Карагаци[10] Καραγάτσι Фтелия Φτελιά[11] местност З от Спилео[10]
Морафка[10] Μπράσκα Синапи Σινάπι[11] местност ЮИ от Спилео[10]
Дона[10] Ντόνα Донас Ντώνας[11] връх и местност ЮЗ от Спилео[10]
Карути[10] Καροΰτι Мили Μύλοι[11] местност Ю от Спилео[10]
Голия[10] Γκόλια Гимни Γυμνή[11] връх Ю от Спилео
Бакостива[10] Μπακοστίβι Макростиви Μακροστίβι[11] връх И от Спилео[10]
Вроцимани[10] Βροτσιμάχι Псомомана Ψωμομάννα[11] връх С от Спилео[10]
Сикопа[10] Σικοπά Скопас Σκοπάς[11] връх (834 m) СИ от Спилео[10]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 717[1][12] 657[1] 805[1] 837[1] 561[1] 562[1] 454[9] 531[9] 422[9] 447 187 194
Адамандиос Манос
Родени в Спилео
  • Адамантиос Манос (1862 - 1908), гръцки андартски капитан, действа заедно с Петрос Манос (Вергас) в Мурик, подпомага митрополит Агатангел Гревенски и през март 1904 посреща Павлос Мелас край Венетикос, участва в сражение край Орляк, а през 1908 е арестуван и екзекутиран[13]
  • Атанасиос Митропулос (Αθανάσιος Μητρόπουλος), гръцки андартски деец от трети ред[13]
  • Димос Нираникас (Δήμος Νηρανίκας), гръцки андартски деец от трети ред[13]
  • Йоанис Папакостас (Ιωάννης Παπακώστας), гръцки андартски деец от трети ред[13]
  1. а б в г д е ж Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 130. (на македонска литературна норма)
  2. ΥΑ ΥΠΠΕ/Β1/446/31723/681/2-7-1985 - ΦΕΚ 455/Β/19-7-1985 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-08-16. Посетен на 15 август 2015.
  3. Официален сайт на дем Теодорос Зякас, архив на оригинала от 28 август 2011, https://web.archive.org/web/20110828053144/http://www.dthziaka.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=35&Itemid=32, посетен на 1 юни 2010 
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 276.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 72. (на македонска литературна норма)
  6. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 518. (на гръцки)
  7. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 276-277.
  8. Μονή Κοίμησης της Θεοτόκου, Σπήλαιο Γρεβενών (Σπηλιώτισσα) // Greek Orthodox Religious Tourism. Посетен на 23 октомври 2016. (на гръцки)
  9. а б в г Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 131. (на македонска литературна норма)
  10. а б в г д е ж з и к л м н о п р с По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  11. а б в г д е ж з и Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 18. (на гръцки)
  12. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012 
  13. а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 22. (на гръцки)