Кипариси
| Кипариси Κυπαρίσσι | |
| — село — | |
 Църквата „Свети Георги“ | |
  Кипариси  Кипариси  Кипариси | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Географска област | Пинд |
| Надм. височина | 840 m |
| Население | 31 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 511 00 |
Кипариси или Бишово (на гръцки: Κυπαρίσσι, катаревуса Κυπαρίσσιον, Кипарисион, до 1928 година Δύσβατο, Дисвато,[1] до 1927 година Μπίσοβο, Бисово[2]) е село в Гърция, дем Гревена, административна област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 840 m надморска височина на около 25 km северозападно от град Гревена.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на ХІХ век Бишово е село в Жупанска нахия на Населишката каза на Османската империя.
Главната селска църква „Свети Георги“ е от 1867 година.[4] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Бисовон (Bisovon), Сисанийска епархия, живеят 300 гърци.[5]
Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година Бишово e смесено християнско-мюсюлманско село, в което живеят 150 гърци и 100 валахади (гръкоезични мюсюлмани).[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Бишово е смесено село гърци, турци и помаци (гърци мохамедани) в казата Населица на Серфидженския санджак с 43 къщи.[7]
Гръцките статистики определят селото като изцяло гръцко християнско. Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Бисово (Μπίσοβο), Населишка каза, живеят 303 гърци елинофони християни.[8] Според атинска статистика от 1910 година в селото има 310 православни гърци.[9]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Бишово остава в Гърция. В селото не са настанявани гърци бежанци.[3] През 1928 година името на селището е сменено на Дисвато, а през 1928 година – на Кипариси.[3]
Населението намалява вследствие на Гражданската война. Селото произвежда жито и картофи.[3]
В църковно отношение е част от Сисанийската и Сятищка епархия.[10]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Хондроо Караули[11] | Χονδρό Καραούλι | Скопия | Σκοπιά[12] | връх Ю от Кипариси[11] |
| Бунцка[11] | Μπούντσκα | Скопия | Σκοπιά[12] | връх ЮЗ от Кипариси[11] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 370[3][13] | 358[3] | 369[3] | 414[3] | 125[3] | 140[3] | 83[3] | 84[3] | 127[3] | 111 | 43 | 31 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Кипариси
- Василиос Михалопулос (Βασίλειος Μιχαλόπουλος), гръцки андартски деец, четник на Лукас Кокинос, убит е в Пикровеница[14]
- Никос Теохаропулос (1915 – 1949), гръцки военен
- Теоклит Пасалис (р. 1932), гръцки духовник, лерински митрополит
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 109. (на македонска литературна норма)
- ↑ Κυπαρισσι // Οικολογική κίνηση Κοζάνης. Архивиран от оригинала на 2008-06-17. Посетен на 1 май 2014 г.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 274.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 77. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία: εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910, σ. 111.
- ↑ ΕΚΚΛΗΣΙΕΣ- ΕΙΚΟΝΟΣΤΑΣΙΑ-ΜΟΝΑΣΤΗΡΙΑ // ΑΠΟΣΤΟΛΟΥ ΒΑΣΙΛΕΙΟΣ ΕΞΑΡΧΟΣ ΓΡΕΒΕΝΩΝ. Посетен на 19 януари 2015.
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 18. (на гръцки)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 21. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
