Амигдалиес
| Амигдалиес Αμυγδαλιές | |
| — село — | |
  Амигдалиес  Амигдалиес  Амигдалиес | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Географска област | Пинд |
| Надм. височина | 840 m |
| Население | 307 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 511 00 |
Амигдалиес, още Пикривеница или Пикровеница (на гръцки: Αμυγδαλιές, през 1919 – 1927 година: Πικριβενίτσα, Пикривеница,[1] до 1919 година: Πρεβενίτσα, Превеница[2]), е село в Република Гърция, дем Гревена, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 840 m надморска височина, на около 15 km северно от град Гревена.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]На 2,5 km източно от селото в църквата „Свети Атанасий“, издигната през 1650 година, има ценни стенописи от XVII век.[4]
В края на XIX век Пикровеница е гръцко християнско село в северната част на Гребенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година в Пикровеница има 484 гърци.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Бикровеница е чисто гръцко село в Гревенската каза на Серфидженския санджак със 76 къщи.[6]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Пикривеница (Πικριβενίτσα), Гревенска каза, живеят 500 гърци елинофони християни.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Пикровеница остава в Гърция.
През 1927 година името на селото е сменено на Амигдалиес.[3]
В 1941 година в центъра на селото започва възстановяването на църквата „Свети Димитър“, която е от XVIII век. В района на селото има още четири храма – „Свети Христофор“ (1987) на 200 m западно от селото, „Успение Богородично“ и „Света Параскева“ (1972) на 1 km на юг и „Свети Безсребреници“ (1980) на изток. На Нова година се провежда традиционният обичай „Рогацария“, живописно се отбелязват и Заговезни. Главният селски събор се провежда на 2 май, когато е храмовият празник на църквата „Свети Атанасий“.[4]
Населението произвежда жито, тютюн и други земеделски култури, като частично се занимава и със скотовъдство.[3]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Кюнги | Κιούγκι | Пилосолинеос | Πηλοσωλήνες[8] | |
| Сара Алони[9] | Σαρρά Ἀλώνι | Алони | Αλώνι[8] | връх Ю от Амигдалиес[9] |
| Панар Лакос[9] | Πανάρ Λάκκος | Панеритикос | Πανερίτικος[8] | река Ю от Амигдалиес, ляв приток на Гревениотикос[9] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 655[3][10] | 629[3] | 1019[3] | 914[3] | 915[3] | 568[3] | 685[3] | 640[3] | 714 | 446 | 307 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Починали в Амигдалиес
- Василиос Михалопулос (Βασίλειος Μιχαλόπουλος), гръцки андартски деец, четник на Лукас Кокинос, родом е от Кипариси[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 126. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Αμυγδαλιές Γρεβενών // Πολιτιστικός Σύλλογος Αμυγδαλιών Γρεβενών. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 7 януари 2015.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 275.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 71. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 518. (на гръцки)
- ↑ а б в Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 17. (на гръцки)
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 21. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
