Направо към съдържанието

Мелани (Гревенско)

Мелани
Μελανή
— село —
Гърция
40.0083° с. ш. 21.7183° и. д.
Мелани
Западна Македония
40.0083° с. ш. 21.7183° и. д.
Мелани
Гревенско
40.0083° с. ш. 21.7183° и. д.
Мелани
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГревена

Мелани или Мелницко (на гръцки: Μελανή, до 1927 година: Μελεντσικό, Меленцико[1]) е бивше село в Република Гърция, в дем Гревена, област Западна Македония.

Селището се е намирало на около 35 km източно от град Гревена, на няколко километра югоизточно от село Палеохори.[2]

Античност и Средновековие

[редактиране | редактиране на кода]

В района на селището в древността се е намирал античният град Омолион, а през средновековието – византийският Молискон (Молесхи). В хълмовете на юг към днешното село Панагия са съществували няколко манастира, чиито останки могат да се забележат и днес.[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Мелницко е гръцко християнско село в нахия Венци на Кожанската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 година в Мелницко живеят 85 гърци.[4] Селото не е отбелязано от гръцките статистики от началото на ХХ век.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Мелницко е чисто гръцко село в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 16 къщи.[5]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мелницко (Melnitzko) има 80 гърци.[6]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Мелницко влиза в състава на Кралство Гърция. През 1913 година новите власти при първото преброяване регистрират в Мелинско (Μελινσκό) 82 жители.[7]

Въпреки че през 1927 година селището е официално преименувано на Мелани,[2] днес местността му е известна сред местното население като Милинцко.[8]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 82[2][9]
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 123. (на македонска литературна норма)
  3. Официален сайт на дем Дескати
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 281.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 64. (на македонска литературна норма)
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212-213. (на френски)
  7. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012 
  8. Официален сайт на бившия дем Дескати
  9. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012