Направо към съдържанието

Книди

Вижте пояснителната страница за други значения на Коприва.

Книди
Κνίδη
— село —
Гърция
40.0967° с. ш. 21.5931° и. д.
Книди
Западна Македония
40.0967° с. ш. 21.5931° и. д.
Книди
Гревенско
40.0967° с. ш. 21.5931° и. д.
Книди
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГревена
Надм. височина680 m
Население180 души (2021 г.)
Пощенски код511 00

Книди или Коприва (на гръцки: Κνίδη, до 1927 година: Κόπριβα, Коприва[1]) е село в Република Гърция, дем Гревена, област Западна Македония.[2]

Селото е разположено на 680 m надморска височина, на около 20 километра източно от град Гревена, в югоизточното подножие на планината Профитис Илияс.[3][4] В неговото землище на около 1 km на север се е намирало бившето село Палеокниди.[5]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В края на ХІХ век Коприва е гръцко християнско село в нахия Венци на Кожанската каза на Османската империя. Централната селска църква „Успение Богородично“ е издигната през 1873 година.[2][6]

Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 година в Коприо (Коприва) живеят 302 гърци.[7]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Коприо е чисто гръцко село в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 54 къщи.[8]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Коприва (Κόπριβα), Гревенска каза, живеят 260 гърци елинофони християни.[9]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Коприо (Коприва) (Koprio Kopriva) има 60 гърци.[10]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Коприва остава в Гърция.

През 1927 година българското име селото е сменено на Книди, в превод коприва.[2][11]

В селото има и църква „Свети Димитър“, а край него на „Свети Илия“, „Свети Георги“ на пътя за Итеа (Върбяни) и „Свети Николай“ в Старо Коприва (Палиокниди), обитавано от гърци бежанци от Мала Азия и изоставено в 1950 година.[2]

Населението произвежда жито и тютюн, като се занимава частично и със скотовъдство.[5] В 1991 година селото има 338 жители, като в това число са сметнати и малкото жители на Колокитаки и Лангадакия (Лочишно).[5]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 320[5][2][12] 361[5] 412[5] 460[5] 560[5] 566[5] 422[5] 380[5] 338[5] 443 264 180
Прекръстени с официален указ местности в община Книди на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Ронгия Ρόγκια Веланидиес Βελανιδιές[13]
Родени в Книди
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д Οικισμοί Γρεβενών // Σύλλογος Γρεβενιωτών Κοζάνης "Ο Αιμιλιανός". Посетен на 24 януари 2015.
  3. Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 449. (на гръцки)
  4. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  5. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 119. (на македонска литературна норма)
  6. Официален сайт на бившия дем Вендзи[неработеща препратка]
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 280.
  8. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 65. (на македонска литературна норма)
  9. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 517. (на гръцки)
  10. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212-213. (на френски)
  11. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 118. (на македонска литературна норма)
  12. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012 
  13. Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 18. (на гръцки)
  14. ΗΛΙΑΣ ΛΑΜΠΡΕΤΣΑΣ, архив на оригинала от 5 март 2016, https://web.archive.org/web/20160305001247/http://www.mikrovalto.gr/index.php?option=com_content&view=article&id=106:-1925-2008&catid=44:2009-05-05-09-55-09&Itemid=92, посетен на 13 юни 2010