Направо към съдържанието

Дасилио

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дасилио
Δασύλλιο
— село —
Гърция
40.1644° с. ш. 21.1811° и. д.
Дасилио
Западна Македония
40.1644° с. ш. 21.1811° и. д.
Дасилио
Гревенско
40.1644° с. ш. 21.1811° и. д.
Дасилио
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГревена
Надм. височина1000 m
Население20 души (2021 г.)
Пощенски код511 00
Официален сайтsites.google.com/site/dasiliogrevena/Home

Дасилио или Магер (на гръцки: Δασύλλιο; катаревуса: Δασύλλιον, Дасилион; до 1927 година: Μάγερ, Магер[1]) е село в Република Гърция, в дем Гревена, административна област Западна Македония.[2][3]

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 1000 m надморска височина, на около 35 km северозападно от град Гревена.[4] На северозапад граничи с населишкото село Дилофо (Либохово).

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Магер е гръцко християнско село в Жупанска нахия на Населишката каза на Османската империя.

Енорийската църква „Свети Николай“ е от 1875 година в новото село.[2]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Маори (Maori), Сисанийска епархия, живеят 300 гърци.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година в Магеръ живеят 235 гърци.[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Магар е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 50 къщи.[7]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Магери (Μαγέρι), Населишка каза, живеят 200 гърци елинофони християни.[8]

Селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев Лагер (Laguer) има 250 гърци патриаршисти.[9]

Според гръцка атинска статистика от 1910 година Μαγέρι се обитава от 200 православни гърци.[10]

На пътя за Калони е старият каменен Магерски мост.[11][12][11][13]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Магер остава в Гърция.

В 1920 година е обновена църквата „Света Параскева“ в Палиохори. Църквата е на 500-600 m южно от селото с дъбова горичка от североизточната страна. Първият храм тук е построен около 1710 година и е енорийска църква на Магер, основано в Палиохори, след разрушаването на Палиомагер (Стари Магер). Тук е гробището на селото. Църквата е била малка, тъмна и частично вкопана в земята. Затова е разрушена и построена нова. Датата е гравирана над горния праг на западния вход. Майстор е магерецът Георгиос Йоану Дзамос. Иконите са рисувани от монаси от атонския манастир „Света Ана“ през 1921 година. През 1956 година е отлята камбана, а на следната 1957 година каменните плочи на покрива са сменени с европейски керемиди.[2]

Останалите църкви в селото са „Свети Атанасий“, построена от жителите на селото Кяфа, участвали в изграждането на новото село, „Свети Мина“, построена в развалините на Палиохори, „Свети Георги“ в местността Палиоманастири (Стари манастир) на височина от 1500 m североизточно от селото.[3]

През 1927 година името на селището е сменено на Дасилион.[4]

През 1964 година селото, което географски спада към района на Пендалофос (Жупан), е присъединено административно към ном Гревена. В църковно отношение селото е част от Сисанийската и Сятищка епархия.[14]

Населението произвежда жито, тютюн, картофи и други земеделски култури, като се занимава частично и със скотовъдство.[4]

Прекръстени с официален указ местности в община Дасилио на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Пасмангро[15] Πασμάγκρο Палиохори Παλαιοχώρι[16] името на Праморица при Дасилио (или Палиомагеро)[15]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 318[4][17] 279[4] 281[4] 316[4] 149[4] 141[4] 73[4] 79[4] 84[4] 43 12 20

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в Το Δασύλλιο νομού Γρεβενών. Θεσσαλονίκη, Φιλοπροοδευτική Ένωση Δασυλλιωτών η Αγία Παρασκευή, 1989. Посетен на 19 януари 2015. Архив на оригинала от 2015-01-19 в Wayback Machine.
  3. ↑ а б Οικισμοί Γρεβενών // Σύλλογος Γρεβενιωτών Κοζάνης "Ο Αιμιλιανός". Посетен на 24 януари 2015. (на гръцки)
  4. ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 122. (на македонска литературна норма)
  5. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
  6. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
  7. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 76. (на македонска литературна норма)
  8. ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)
  9. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
  10. ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία: εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910, σ. 111.
  11. ↑ а б Γεφύρι Της Μαέρης ή Παλιομάγερου // Τα Πέτρινα Γεφύρια της Ελλάδος. Посетен на 20 януари 2015. (на гръцки)
  12. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/29028/694/30-6-1995 - ΦΕΚ 632/Β/18-7-1995 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2015-01-20. Посетен на 20 януари 2015. (на гръцки)
  13. ↑ Οικισμοί Γρεβενών // Σύλλογος Γρεβενιωτών Κοζάνης "Ο Αιμιλιανός". Посетен на 24 януари 2015. (на гръцки)
  14. ↑ ΕΚΚΛΗΣΙΕΣ- ΕΙΚΟΝΟΣΤΑΣΙΑ-ΜΟΝΑΣΤΗΡΙΑ // ΑΠΟΣΤΟΛΟΥ ΒΑΣΙΛΕΙΟΣ ΕΞΑΡΧΟΣ ΓΡΕΒΕΝΩΝ. Посетен на 19 януари 2015.
  15. ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  16. ↑ Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 17. (на гръцки)
  17. ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012 
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Дасилио&oldid=12345890“.