Смикси
Тази статия е за селото. За пролома вижте Смикси (пролом).
| Смикси Σμίξη | |
| — село — | |
  Смикси  Смикси  Смикси | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Географска област | Пинд |
| Надм. височина | 1220 m |
| Население | 509 души (2001 г.) |
| Пощенски код | 510 32 |
Смикси (на гръцки: Σμίξη) е село в Гърция, част от дем Гревена, административна област Западна Македония. Селото е с предимно арумънско (влашко) население.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 1220 m надморска височина, на река Смиксиотико, на около 38 km западно от град Гревена в Северен Пинд.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В османските данъчни регистри от средата на XV век Смикси (Костурско) е споменато с 5 семейства на Йорги, Коста, Стане, Михал и Стайо, а в средата на XVI век са вече 8 семейства. Общият приход за империята от селото е 340 акчета.[2]
Полувкопаната църква „Свети Атанасий“ е най-старата в селото заедно с параклиса „Свети Илия“ в старото село Бика. „Свети Николай“ е от 1750 година, а „Свети Георги“ от 1870 година. В 40-те години на ΧΧ век западно от селото край чешмата Дзилети е изградена църквата „Света Параскева“. На горист хълм южно от селото, на надморска височина от 1100 m е църквата „Свети Пантелеймон“ с красив иконостас и стари икони.[3]
В 1894 година Густав Вайганд в „Аромъне“ пише: „Бистрица я прѣминахме по единъ тѣсенъ мостъ и не безъ страхъ при Смикси. Това мѣсто служи и за езиковна граница. Първото село, въ което се говори само на гръцки, е Бубуща.“[4]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Смикси брои 800 жители власи.[5]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Смикси (Σμίξη), Гревенска каза, живеят 451 гърци влахофони, от които нито един румънеещ се.[6]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Смикси влиза в състава на Кралство Гърция. Преброяването от 1920 година показва само 38 жители, тъй като е правено през зимата, когато населението е със стадата си в Тесалия.[1]
Селото пострадва силно от Гражданската война (1946-1949) и е напуснато.[1]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Дабу[7] | Νταμπού | Охиро | Όχυρό[8] | [7] |
| Пандемар[7] | Παντεμάρ | Мегало Исиома | Μεγάλο Ἲσιωμα[8] | [7] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 1014[1][9] | 38[1] | 86[1] | 586[1] | 0[1] | 1[1] | 4[1] | 208[1] | 191[1] | 509 | 454 | 247 |
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Νασίκας, Γ.Αθ., "Το χωριό μας η Σμίξη του Νομού Γρεβενών", Αθήνα 1971.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 130. (на македонска литературна норма)
- ↑ Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 81, 82
- ↑ Οι Εκκλησίες της Σμίξης // Κοινότητα Σμίξης Ν.Α Γρεβενών. Архивиран от оригинала на 2015-01-23. Посетен на 23 януари 2015.
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 125.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 276.
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 510. (на гръцки)
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 18. (на гръцки)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
