Родия (дем Гревена)
| Родия Ροδιά | |
| — село — | |
  Родия  Родия  Родия | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Географска област | Пинд |
| Надм. височина | 880 m |
| Население | 151 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 511 00 |
Родия или Радовище (на гръцки: Ροδιά, до 1927 година: Ραδοβίστι, Радовисти[1]) е село в Република Гърция, дем Гревена на област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 880 m надморска височина, на около 15 km северозападно от град Гревена.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е първоначален патроним на -ишти < -itji, който произхожда от личното име *Радовит от *Радовид. Името е възникнало след отпадане на краесловните ерове, когато д в краесловна позиция е заменена с т. Според него името е свидетелство, че селото е основано от българи.[3]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на ХІХ век Радовище е гръцко християнско село в северната част на Гребенската каза на Османската империя. В парка Ай Яни край селото има две църкви от ХІХ век – „Свети Атанасий“ и „Света Параскева“.
Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 в Радовище има 208 гърци.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Радунища е чисто гръцко село в Гревенската каза на Серфидженския санджак с 65 къщи,[5] а Радовища е чисто гръцко село с 36 къщи.[6]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Радовисти (Ραντοβίστι), Гревенска каза, живеят 360 гърци елинофони християни.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Радовище влиза в състава на Кралство Гърция.
През 1927 година името на селото е сменено на Родия.[2]
Селският събор се провежда на Голяма Богородица (15 август), когато е храмовият празник на църквата „Успение Богородично“.[8]
Населението произвежда жито, тютюн и други земеделски култури, като частично се занимава и със скотовъдство.[9]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Вулизма[10] | Βουλίγμα | Кедра | Κέδρα[11] | връх С от Родия[10] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 500[2][12] | 477[2] | 502[2] | 595[2] | 598[2] | 609[2] | 385[2] | 383[2] | 359[9] | 383 | 252 | 151 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Родия
- Тасос Крикелис (1937 – 2013), гръцки политик
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 127. (на македонска литературна норма)
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 184.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 275.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 72. (на македонска литературна норма)
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 71. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 518. (на гръцки)
- ↑ Официален туристически сайт за Западна Македония[неработеща препратка]
- ↑ а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 128. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 18. (на гръцки)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
