Направо към съдържанието

Мавранеи

Мавранеи
Μαυραναίοι
— село —
Гърция
40.0344° с. ш. 21.3436° и. д.
Мавранеи
Западна Македония
40.0344° с. ш. 21.3436° и. д.
Мавранеи
Гревенско
40.0344° с. ш. 21.3436° и. д.
Мавранеи
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГревена
Географска областПинд
Надм. височина760 m
Население106 души (2021 г.)
Пощенски код511 00

Мавранеи, още Мавран или Мавронища (на гръцки: Μαυραναίοι), е село в Република Гърция, дем Гревена, област Западна Македония.

Селото е разположено на 760 m надморска височина, на около 10 km югозападно от град Гревена, в подножието на западните разклонения на планината Пинд.[1]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Мавран е гръцко християнско село в Гребенската каза на Османската империя. Главната селска църква „Свети Димитър“ е от 1818 година. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Мавран (Мавронища) живеят 112 гърци.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Мавран е чисто гръцко село в Гревенската каза на Серфидженския санджак с 22 къщи.[3]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Мавранеи (Μαυραναίοι), Гревенска каза, живеят 195 гърци елинофони християни.[4]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година селото влиза в състава на Кралство Гърция.

Населението произвежда жито, тютюн, картофи и други земеделски култури, като се занимава частично и със скотовъдство.[1]

Прекръстени с официален указ местности в община Мавранеи на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Гарвилиат[5] Γκαρβίλιατ Гаврос Γάβρος[6] връх С от Мавранеи (753 m)[5]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 330[1][7] 239[1] 292[1] 371[1] 282[1] 300[1] 216[1] 265[1] 213[1] 229 159 106
  1. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 122. (на македонска литературна норма)
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 277.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 72. (на македонска литературна норма)
  4. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 517. (на гръцки)
  5. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  6. Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 18. (на гръцки)
  7. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012