Алатопетра
| Алатопетра Αλατόπετρα | |
| — село — | |
  Алатопетра  Алатопетра  Алатопетра | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Географска област | Пинд |
| Надм. височина | 940 m |
| Население | 48 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 510 32 |
Алатопетра или Туз (на гръцки: Αλατόπετρα; до 1927 г.: Τούζι, Тузи[1]) е село в Република Гърция, дем Гревена, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 940 m надморска височина, на 30-ина km западно от град Гревена, от дясната страна по горното течение на река Венетико, в източното подножие на планината Пинд.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на ХІХ век Туз е гъркоезично село в западната част на Гребенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година Тузъ (Тосъ) е населено със 125 валахади (гъркоезични мюсюлмани).[3]
Основната селска църква „Свети Пантелеймон“ е издигната през 1880 година.[4]
В района на селото има четири други църкви, включително „Свети Георги“ край селото, построена на мястото на стар храм, от който са оцелели надписи,[4] и „Света Параскева“, издигнат на границата със съседното село Полинери.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Туз е чисто помашко (гръцко мохамеданско) село в Гревенската каза на Серфидженския санджак с 16 къщи.[5]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Тузи (Τούζι), Гревенска каза, живеят 140 гърци елинофони християни.[6]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Туз остава в Гърция.
През 1927 година името на селището е сменено на Алатопетра.[2]
Населението произвежда жито, тютюн и други земеделски култури, като частично се занимава и със скотовъдство.[2]
Големият годишен тридневен селски събор съвпада с храмовите празници на църквите „Света Параскева“ и „Свети Пантелеймон“. През първата седмица на юли културният силогос на селото организира друго празненство.
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 240[2][7] | 210[2] | 235[2] | 286[2] | 113[2] | 143[2] | 86[2] | 112[2] | 130[2] | 140 | 76 | 48 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 132. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 276.
- ↑ а б Πληροφορίες τοπωνυμίου // Greek tourism guide - GTP. Посетен на 10 януари 2015.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 73. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 518. (на гръцки)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
