Пистико
| Пистико Πιστικό | |
| — село — | |
  Пистико  Пистико  Пистико | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Надм. височина | 610 m |
| Население | 29 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 511 00 |
Пистико или Песко (на гръцки: Πιστικό, катаревуса: Πιστικόν, Пистикон, до 1927 година: Πισκό, Писко[1]) е село в Република Гърция, в дем Гревена, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 610 m надморска височина, на около 20 km източно от град Гревена, от лявата (североизточната) страна на река Бистрица (Алиакмонас).[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX Песко е малко село в нахия Венци на Кожанската каза на Османската империя. Централната селска църква със старинни стенописи е „Успение Богородично“, построена в 1849 година по времето на митрополит Агапий Гревенски, както се разбира от надписа ѝ.[3] На нейния храмов празник 15 август се провежда ежегоден селски събор.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Пѣско (Пѣсково) е мюсюлманско село с 255 валахади (гръкоезични мюсюлмани).[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Песко (Песково) е чисто турско село в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 51 къщи.[5]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Пискон (Πισκόν), Гревенска каза, живеят 70 гърци елинофони християни.[6]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Песко влиза в състава на Кралство Гърция.
През 20-те години мюсюлманите са изселени в Турция по силата на Лозанския договор и на тяхно място идват хора от съседните гръцки християнски села.[2]
През 1927 година името на селото е сменено на Пистико.[2]
Населението произвежда жито, тютюн и други земеделски култури, като частично се занимава и със скотовъдство.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 74[2][7] | 75[2] | 80[2] | 903[2] | 102[2] | 130[2] | 111[2] | 126[2] | 93[2] | 80 | 50 | 29 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 126. (на македонска литературна норма)
- ↑ ΣΑΡΑΝΤΗΣ, ΘΕΟΔΩΡΟΣ Κ. Π. Τα Γρεβενά. (Συμβολή στην ιστορία τους). „Μακεδονικά“, XXVI, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1987-1988. σ. 283. Посетен на 26 август 2014.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 281.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 66. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 518. (на гръцки)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
